Надявам се, че ти се обажда сутрин,
след дълга нощ в празното легло,
просто за да каже „Добро утро!”
просто заради гласа ти,
просто да те чуе.
Надявам се, че ти приготвя закуска,
знаейки как ядеш яйцата,
как си пиеш кафето,
колко малко или колко много искаш да говориш.
Надявам се, че ти приготвя и вечеря.
Ей така, без причина.
Надявам се, че държи ръката ти,
изпълнен с гордост,
докато върви сред тълпата
от непознати.
Надявам се, че ти помага да се извисиш,
докато сама построиш пиедестала,
на които да се изкачиш.
Надявам се, че те насърчава да твориш,
да рискуваш,
да пътуваш,
да бъдеш сама...
знаейки, че ще се върнеш
у дома, в топлата прегръдка.
Надявам се, че ти показва любовта си,
че не се стеснява
да те обожава.
Надявам се, че той е от онези смелчаци,
които, изправени пред океана,
не се боят да се гмурнат,
да преборят вълните.
Надявам се, че знае кой е,
че не се страхува
от своите истории,
колкото и мрачни да са те.
Надявам се, че може да види звездите,
срамежливо надничащи
зад облаците
на твоето минало.
Надявам се, че не се бои
от твоето развитие,
от отказа ти да бъдеш заложница
на твоето Аз от вчера,
от миналата седмица,
от миналата година.
Надявам се, че се вслушва
във всяка дума,
излизаща от устата ти
и живееща в сърцето ти.
Надявам се, че може да чуе твоята истина
и да ти благодари
за уязвимостта.
Надявам се да те обича,
по начин, който не си предполагала,
че съществува.
Защото досега си намирала любовта
на неустойчиви, несигурни места.
Надявам се той да е такъв
с теб...
Защото ти заслужаваш
да си обичана
от слънчево сърце,
искрящо от любов.
Анабел Блит
НАЗАД
