Често околните се чудят защо си нервна без причина. Самата ти понякога не можеш да си отговориш. Със сигурност ежедневната комуникация с хора води до натрупване на стрес. А той може да се редуцира, ако в общуването не изникваха следните понякога доста натоварващи въпроси:
Какво ти е?
Моментът, в който стоиш сама в ъгъла само за 10 минути с вглъбен вид (за да изпратиш sms например) и при теб идва онзи някой, който винаги е силно заинтерeсован от емоционалното състояние на всички наоколо, с въпроса „какво ти е?“ Навярно от теб се очаква да плямпаш непрекъснато и да подскачаш в кръг. Всичко останало не е нормално и е сигнал, че ти има нещо...
Може ли да те питам нещо?
Въпрос, лишен от всякаква логика. Хем те питат дали може, хем избор на практика нямаш. В повечето случаи човекът отсреща не се интересува какъв ще е твоят отговор и директно продължава с втория си въпрос. Не е ясно какво се очаква от теб, но дори да кажеш „не, не може“, особено значение няма, освен ако не се затичаш в противоположна на любопитния индивид посока...
Няма ли да се жените?
Вече не си на 25, но все още не си създала семейство. Изведнъж всички хора спонтанно се превръщат в поведенчески копия на баба ти и започват типично в неин стил да проявяват жив интерес относно бъдеща сватба между теб и всеки човек от противоположния пол, с когото се появиш на публично място за повече от половин час. Стрхотно е. Зареждащо наистина...
Искате ли да пробвате?
В магазина си и единственото, което искаш е просто да разгледаш на спокойствие дрехите и да не мислиш за живота си като цяло. Хващаш една рокля, за да видиш кой размер е, при което веднага до теб се приплъзва любезна продавач-консултантка с въпроса „защо не премерите, та да видите как ви седи?“ "Ами може би защото имам достатъчно акъл и воля да извърша това елементарно действие, ако и когато намеря за добре..."
Спиш ли?
Най-малоумният въпрос в света. Питащият хем иска да е любезен, хем иска да те събуди и изобщо не му пука дали спиш, или не, защото държи да ти каже нещо, което за него е от далеч по-голямо значение от твоята почивка. Интересното е, че ако наистина спиш, въпросът бива повтарян по няколко пъти, докато състоянието ти не се промени необратимо...
Дебела ли съм?
Няма правилен отговор на този въпрос. Ако лицето, което го задава, страда от наднормено тегло, то това е видимо за всички, включително и за нея самата. Ако не е, то въпросът е безсмислен и е плод на някакви натрапчиви представи, които трудно би избила от главата на питащата, казвайки истината. По-добре да не те питат изобщо...
Готова ли е сметката?
В ресторанта си и ще тръгвате до половин час, ето защо сте поискали сметката. Когато ви я донасят обаче, кипи ентусиазиран разговор, а и има по още няколко глътки вино и никой не е в кондиция на секундата да си рови в портфейла. Тъкмо си по средата на гениално прозрение, когато сервитьорът идва с припряното „а готова ли е сметката?" Навярно, ако беше, щеше да разбере...
Каква музика слушаш?
Чувстваш се сякаш попълваш лексикона на съученик в пети клас. Този въпрос почти винаги идва без никаква логика и извън всякакъв контекст. Най-често се случва, когато се запознаваш с нови хора, които изобщо не знаят какво да си говорят с теб, но държат да го правят. Е, чак такъв зор... Няма нужда.
Ти какво работиш?
Нещо като "каква музика слушаш" – опознавателен въпрос. Обикновено излиза от устата на бесни работохолици, които се идентифицират с професията си и държат да споделят за нея в извънработно време на тотално непознати хора. Може и нищо да не отговаряш, питащият не се интересува наистина от теб. Остави го той да разкаже за своята заетост и се моли вечерта да премине по по-интересен начин.
Къде е Пешо?
Тук са включени всякакви питания относно трети лица, за които ти не носиш абсолютно никаква отговорност, така че няма откъде да знаеш къде са, какво правят и как се развива животът им. „Пешо“ е нарицателно за бивши гаджета, понякога настоящи, с които се предполага, че трябва да си залепена денонощно, роднини, съученици и други възрастни хора с личен живот...
Свърши ли?
Разкрепостените интимни отношения, присъщи за съвременния човек, често водят до тъга, объркване и недоразумения. Ако имаш пълноценна връзка с някого, на теб ти е пределно ясно какво се случва с тялото му по време на секс. Диалогът е хубаво нещо, но също така е добре да се води пълноценно и непрекъснато, за да изникват подобни нелепи питанки...
По-дребни нямаш ли?
В България е трудно да угодиш на продавач в магазин. Хората са свикнали да се извиняват, ако плащат с жълти стотинки, все едно това не са пари. Ако пък извадиш едра банкнота, за да си купиш нещо, което струва лев и двайсет, срещу теб се изправя целият вселенски гняв, неумело прикрит с напразния въпрос „е, нямаш ли по-дребни?“ Най-добре си пазарувай от места, където приемат карта.
Ти знаеш ли кой съм аз?
Реторичен въпрос, целящ да всее респект и страх от неизвестното у отсрещната страна. Обикновено питащият е особено самоуверен, защото е също така вътрешно убеден, че абсолютно никой не знае кой е той. Което не е случайно. И най-вероятно това обстоятелство няма да се промени никога, поради остра липса на отличителни личностни качества и факта, че лицето се самоопределя единствено като нечий син, зет, брат, познат и т.н.
Яде ли?
Един от вечните въпроси, които мъчат човечеството. Независимо дали си на 13, или на 30, ако имаш късмета, около теб винаги ще има хора, които ще те питат „яде ли.“ Това действително е пекрасна проява на загриженост, но понякога може да бъде зверски досадно. Често този въпрос е просто любезна покана за консумиране на 5 вида манджи, а ако я отклониш, рискуваш да влезеш в траен конфликт с най-близък човек. Ето защо трябва да се спортува.
НАЗАД
