X

Най-големият ми провал като родител

от в 10:40 на 24.05.2015 в Всичко за теб | Семейство


Най-големият ми провал като родител

Най-големият ми провал като родител

Исках да се справя с това. В съзнанието ми нямаше място за грешки като родител, затова вложих всичко от себе си, дори повече. Не бях достатъчно добър родител за децата ми в началото. Не знаех достатъчно за тях и не знаех достатъчно за изкуството да бъдеш родител. Стараех се да остана вярна на себе си, но се провалях. Затова престанах да бъда себе си. Вече бях родител и исках да съм не просто такъв, а наистина добър родител.

Надявам се разбирате, че да съм родител изисква от мен да съм повече от себе си. Трябва да бъда дори по-добра от самата себе си. Аз съм Мама – не Кейт, а Мама. Дори съпругът ми ме нарича „Мамо“ сега. Всяка една минута в денонощието е вложена в изкуството да бъда родител. Дори, когато работя, в същото време продължавам да бъда родител. Когато умолявам мозъка ми да се изключи по средата на нощта, той просто отказва. Продължавам да се ослушвам и да бъда родител на пълно работно време.

Изглежда, че никога няма да спра да бъда родител. Това е роля, от която не мога да изляза, дори не мога да имам време за себе си. „Аз“ изглежда вече няма никакво значение. Поставих си целта децата ми да бъдат преди всичко. Моите нужди не се броят. Аз съм пораснала. Аз съм възрастният. Дори, когато съм далеч от децата ми, родителят в мен не успява да се „изключи“. Използвам почивката, за да разбера как да превърна себе си в един по-добър родител.

Това, обаче, не може да продължава вечно. Все едно да бъдеш някой, който не си, в новата си романтична връзка, рано или късно маските падат и истинските цветове се показват. Истинската „аз“, 30-годишната аз, която съществуваше преди да имам деца, се бори да си поеме глътка свеж въздух. Умолява ме. Иска да осъзная, че моите нужди се броят и, ако не я послушам, децата ми, семейството ми, ще страдат.

Миналата седмица достигнах до задънена улица. Почувствах, че вече не мога да съм търпелива към децата. Започнах да негодувам. С възмущението дойде нетърпимостта, а с нетърпимостта започна да става грозно.“Грозно“ в смисъла, че децата ми видяха страна от мен, която не бяха виждали от години.

В опита ми да намеря своята основа, своето стабилно положение, опитах да съм безразлична. Със сигурност чрез безразличието можех да стана по-лошо. Децата ми не се поддадоха. Искаха на мен да ми пука. Искаха да им отделям внимание.

Подложиха ме на още по-трудни тестове. Вкопчиха се в мен, разкъсвайки моя безразличен щит, докато той вече не успяваше да предпази нито мен, нито тях. Заключих се в стаята ми и плаках.

Плаках вероятно за първи път, откакто престанах да бъда себе си. Позволих си да скърбя за себе си. Съпругът ми търсеше начин да ме успокои, но имах нужда от още време. Той смяташе, че ще избягам някъде надалеч, оставяйки него и децата и ще излъжа, ако кажа, че една част от мен не го искаше.

Въпреки всичко, никога не бих направила подобно нещо. Никога не бих могла да избягам. Няма нищо нередно в живота ми. В действителност, съм невероятна късметлийка и съм много благодарна за всичко, което имам. Просто, трябва да измисля начин, да живея живота си, оставайки вярна на себе си.

Родител съм, със сигурност нищо няма да промени това, но все още съм си аз. Не може ли да бъда и двете? Налага ми се да намеря баланса. Има части от мен, които не искам децата ми да виждат и, ако трябва да съм напълно честна – аз също не искам да ги виждам. Но, ако не успявам да бъда вярна на себе си, как да очаквам, че децата ми ще бъдат щастливи и ще приемат сами себе си?

Сега се налага бавно да ги запозная с истинското ми Аз. Забавното ми Аз. Тихото ми Аз. Организираното ми Аз и хаотичното ми Аз. Аз, която обичам да пея, и аз, която обичам да тичам. Аз, която обичам пикантна храна и се наслаждавам да играя волейбол. Има толкова много страни от мен и искам те да се запознаят с всяка една от тях. Дори повече – трябва аз да познавам всяка една от тях.

Не мога да играя роля завинаги. Разбира се, ще продължа търсенето, изправяйки се срещу много от моите наказващи инстинкти и стараейки се да бъда силният, уверен и спокоен родител, от който децата ми имат нужда, но няма да направя всичко това, плащайки цената да загубя себе си.

Харесвам себе си и нямам търпение да се преоткрия.

 



Теми   деца | родител

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.