Докато пътувах в колата на връщане от летището си дадох сметка, че до преди няколко часа беше Коледа. При положение, че прекарах повечето празници на работа, не беше лоша идея да си купя подарък. Помислих малко, но после си казах, че вече е твърде късно. В края на краищата това е поредният ден от месеца, нали така? Не е нужно да бъде специален…
Пристигнах в хотела и веднага се отправих към асансьора. Возейки се нагоре към осмия етаж, бързо направих план, който се състоеше в това да се изкъпя, да послушам малко музика, докато прочета получените имейли и съобщения и да се опитам да поспя повече от пет часа. След като влязох в стаята, първото нещо, което направих беше да си събуя обувките на токчета, с които бях стояла близо дванадесет часа.
Със задоволство установих, че стаята е изчистена и дрехите, които бях дала за пране са вече на закачалките в гардероба. Видях някаква малка хартиена торбичка, оставена на шкафа и предположих, че камериерките са я оставили по случай празника. “Трябва да е шоколадче”, казах си адски уверено и си представих няколко от онези малки шоколадчета, които по принцип се оставят на възглавницата.
Съблякох си униформата и влязох да си взема душ. Когато излязох от банята, вече бях леко огладняла и сметнах, че именно едно шоколадче би решило този проблем.
Най-накрая реших да видя какво са ми оставили камериерките в хартиената торбичка. Разтворих малките червени дръжки, но за моя изненада вътре определено не беше това, което очаквах. Грижовно опаковани, там бяха поставени колие и гривна. В интерес на истината, те бяха доста различни от това, което аз бих избрала за себе си.
Въпреки това много ми харесаха, защото бяха в любимите ми цветове и стояха изключително нежно. Замислих се за секунда и отново взех пликчито.
Погледнах още един път вътре и видях сгъната на две картичка. Разтворих я, потрепервайки от вълнение. В средата на картичката пишеше просто "Честита Коледа 2015". Но малко по-надолу, където беше подписана, имаше нарисувано сърчице. “Значи му остава време да мисли за мен”, си казах замечтано и продължих да седя по хавлия на леглото.
И чак на следващия ден си зададох въпроса “А как всъщност е влязъл в стаята?”.
Автор: Диляна Николова
НАЗАД
