Нека ви разкажа за един човек.
Познавате го много добре.
Може да е мъж или жена.
Може да сте били приятели, гаджета, любовници.
Няма значение.
Знаете много добре за кого става въпрос.
Този човек някога е бил половината от живота ви.
Не сте си представяли нищо без него.
Нито излизането, нито гледането на филми.
Нищо.
И всичко било е прекрасно.
Може би за дълго.
Може би за кратко.
Поне докато не ви е наранил.
Вероятно повече от веднъж.
И не сте дали още един шанс.
Отново и отново.
Без нищо да се промени.
Само че не сте мечтали за нещо ново, по-добро.
Искали сте нещата да са както в началото.
Преди да ви се качи на главата.
И да започне да танцува на нея.
А когато най-накрая се убедите, че нямате повече работа с този човек, си казвате довиждане.
Малко е тъжно.
Но след много, много време ще дойде един ден.
След много гняв.
Меланхолия.
Надежда.
Примирение.
И още надежда.
Тогава ще видите или ще се сетите за онзи човек.
Вече няма да ви е тъжно.
Няма да му се сърдите.
Няма да таите надежди за каквото и да е.
Просто няма да изпитате нищо.
И човекът, без когото някога не сте могли, вече с нищо няма да е по различен.
Отново ще бъде най-обикновен.
НАЗАД
