Най-накрая отворих сърцето си и те пуснах да си идеш

Винаги съм те обичала по начини, за които не си подозирал и за които аз самата не бях напълно наясно, защото ти отвори част от мен, която не знаех, че съществува.

Не знаех, че мога да намеря сила в ръцете на някого и да оставя думите му да ме смирят. Не подозирах, че мога да слушам всяка дума на някого с часове. Не знаех, че мога да се влюбя в звука на дишането, когато някой тихо заспива. Не подозирах, че ще се чувствам комфортно, когато някой докосва най-дълбокото в мен и става свидетел на мистичния ми хаос. Не знаех, че моментите на мълчание и интимност ще ме успокоят като нищо друго. Не съм си представяла, че ще израсна с някого и ще обвържа всичко с него. Не подозирах, че мога да отворя сърцето си и да почувствам всичко това.

Е, направих го.

Гордея се със себе си, защото се изисква огромна смелост да се предадеш на любовта и да я оставиш да превземе всяка част от теб.

Но мисля, че е време да се примиря с факта, че някои хора са твое огледало и те карат да разкъсаш оковите си и да бъдеш това, което никога не си била. Понякога най-красивите взаимоотношения могат да бъдат честни, но и безскрупулни, да те разочароват, принуждавайки те да преосмислиш всичко, което знаеш за себе си.

Аз те загубих, но спечелих. Най-накрая запазих дните, в които бях лудо влюбена, осъзнавайки, че може би сме се обичали много, но това беше всичко. Най-накрая приех, че дори и това да не бе любов, която ще трае вечно, определено бе любов, която ме промени. За добро.

Най-сетне отворих сърцето си, този път към живота. Ще се влюбя в него, както се влюбих в теб. Той не е съвършен, но е красив, точно каквито бяхме и ние. Ще обичам тези, които ги е грижа за мен и ще им дам всичко.

Най-накрая се освобождавам от теб и не плача, а се усмихвам широко.