Наръчник на софиянеца или как да не бъдем селяндури

Независимо дали на младини сте скачали на ластик по жълтите павета или току-що слизате на гарата, то вие сте граждани на европейска столица и е редно да имате такова поведение. Ние отдавна се намърдахме в Европата, но нека и Европата да влезе в нас. В този текст ще си говорим за това как да не бъдем селяндури.

Придвижването от точка А до точка Б е голяма част от живота ни. С нарастването на населението, неизбежно се увеличава и броят на моторните превозни средства. Ето малко прости правила за по-адекватно движение по пътищата.

• Да си добър шофьор означава да можеш да преценяваш добре ситуацията на пътя, да не застрашаваш себе си или останалите и да се изнасяш бързо на светофарите, за да не правиш задръствания. Да висиш 8 секунди на зелена светлина, докато не започнат всички да надуват клаксоните само за да дадеш газ до ламарина в последствие, е чисто и просто демонстрация на много сериозни комплекси за малоценност от всякакво естество.
• Според тълковния речник думата "авария" означава "сериозна повреда на машина, съоръжение, устройство". Следователно аварийните светлини на возилото ви се ползват в ситуации, в които или не можете да потеглите, или имате сериозен проблем със самото предвижване. По абсолютно никакъв начин не означават, че можете да спирате на средата на улицата с мотиви от ранга на "Чеки, че ми звънна телефона", "Слизам да си купя пица", "Чакам жината".
• Паркирането в София като цяло е трудна задача, затова го правете с мисъл. Например, логично ли е ако видите асфалтирана пътека да паркирате точно пред нея, за да трябва да ви заобикалят МПС-то и да газят в калта? Не, разбира се. Логично ли е една кола да паркира на място за две? Не, разбира се. Логично ли е да блокирате входа на паркинг? Не, разбира се.

Представете си следната ситуация. Прибирате се от работа и изведнъж към вас се втурва с пълна сила моят домашен любимец, който не е доберман или ротвайлер, а боксьор от тежка категория. Започва да крещи и да раздава юмруци на два метра от вас. Поглеждате към мен, а аз се разхождам с ръцете в джобовете, каишката преметната през врата и се провиквам: "Ааа, спокойно, не се плашете, той си играе! Радва ви се!" Може и да не ви се вярва, но хората изпитват точно толкова удоволствие от това да им се нахвърля нечие огромно куче, колкото при настъпването на фекалии по тротоарите. Аз обичам кучета и признавам, че те също акат, но от вас зависи да ги научите да го вършат на по-подходящи места.

Уви, добрата хигиена не е задължително изискване за употребата на обществения транспорт, но пък е доста желателна. Ще ви споделя малко тънкости за возенето с подземните влакове.

• Метростанция Сердика свързва Линия 1 с Линия 2. Преднамерено е измислено единият коридор да е за влизане, а другият за излизане, затова има огромни надписи "ВХОД" и "НЕ Е ВХОД". Целта на това е да не се налага да се разминаваш с никого, а да можеш да се движиш свободно. На скромната цена от само пет крачки повече, ще доставите комфорт на всички участници, че и на вас самите.
• Изключително важно е първо да изчакате да слязат пътниците и след това да се борите със зъби и нокти за празна седалка. Стойте встрани. Нека си слязат на спокойствие. В замяна ще ви се случи същото, когато стигнете до вашата спирка.

Такса смет покрива извозването на боклука от специализираните за целта контейнери. Не насърчава изхвърлянето на торбата с боклука през терасата, на опаковката от вафлата в градинката, на фаса през прозореца на колата и на презерватива между дърветата в Борисовата градина.

Сленгът е доста забавно нещо, но би било хубаво всеки да се опитва да говори на правилен български език, защото дивидисе, съквартиранчи, тиливизор, студйенти, здравиейти и т.н., не попадат много в правилния изказ. Готино е, че си имаме собствен език и би било още по-готино да не го малтретираме така. Ако се пише "дете", не се изговаря "дитйе".

Анцугът е удобно облекло, което е подходящо, когато отскачате до кварталния хипермаркет за кисело мляко и сушеница, но разходките с такъв аутфит в мола и по Витошка са една идея неуместни. Не мога да представя официални данни, но ще хвърля стрела в тъмното с предположението, че по "наш'та главна" се разхождат доста повече персони по шушляци, отколкото в Париж, Брюксел или Берлин.

При спиране за сравняване на хранителните стойности на даден продукт, не позиционирайте пазарската количка успоредно на щанда, за да заемате максимална площ. Също така искам да ви дам лична гаранция, че опашката на касата няма да върви по-бързо, ако се завирате на сантиметри от човека пред вас, дори след опитите му да избегне този интимен и близък контакт с вас. Спазвайте дистанция.

Отдавна не е 1989 година и е крайно време да спрем да живеем в нея и да се отървем от тази мутромания. 25 години мечти за гангстерски живот стигат. Оставете си вкъщи сърдитите погледи и тежките походки. На никой не му е приятно да го гледат злобно, без да има какъвто и да е реален повод за това.

Един от най-големите ни проблеми е идеологията "**** съм ви таковата". Докато мисленето на повечето от населението е на ниво "Това не е нормално, ама майната ви, ще си го правя, защото съм много голям големец", не сме за никъде.

Не забравяйте, че селянията е състояние на духа, която по никакъв начин не се определя от местораждането на човека, а само от начина му на мислене!

НАЗАД