Навремето един ГОЛЯМ ЧОВЕК ми каза, че ако децата ми не ми се ядосват и не ме намразят поне за едно нещо, значи не съм се справила. А аз вярвам, че няма случайни неща.
За добро утро прочетох това и реших да го споделя с вас, приятели.
"Момчето извика:
- Мразя те, мамо! Ти само знаеш как да ме командваш! Остави ме на мира!
Бащата току-що беше пристигнал от работа. Изпотен, уморен. Чу виковете откъм портата и влезе с разтуптяно сърце. На дивана съпругата му плачеше, лицето й беше покрито с ръце. Нищо не каза... просто плака. Той се приближи, внимателно повдигна брадичката й:
- Не се притеснявай скъпа. Остави го на мен.
Той отиде в стаята. Очите на сина бяха зачервени от ярост, гърдите му се повдигаха, сякаш беше пробягал маратон.
- Какво става?
- Татко, мама ме кара да правя всичко! Тя ми каза да затворя вратата и дори не бях аз този, който я отвори! Накара ме да измия чиниите и дори не ги бях изцапал!
Бащата слушаше всичко мълчаливо. После проговори с твърд глас:
- Върви и затвори вратата.
- Но татко, аз не…
- Хайдеее.
Без смелостта да го предизвика, момчето отиде.
При връщане:
- Сега измий чиниите.
- Но…
- Направи го.
Той ги изми.
- Лампата в банята свети. Иди и я изключи.
Той тръгна, мърморейки… но отиде.
Тази нощ той запази мълчание, не можа да разбрере нищо, той не прие това от родителите си. И като навърши 15 години си стегна багажа и отиде да живее при приятел. Той се закле, че никога повече няма да стъпи в тази къща. Но имаше едно нещо, от което не можеше да се откаже: навикът! Затваряне на врати, които не беше отворил. Да изключи светлините, които не са били включени от него. Да почисти това, което не е изцапал. Това остана върху него като сурова татуировка.
На 18 години приятелят му и родителите на приятеля му останаха безработни. Хладилникът е почти празен, сметките са подредени като къщичка от карти. Той, без да учи, без опит, реши да търси работа. Той чу за свободна позиция на мениджър в голяма компания. Той се засмя вътрешно. „Мениджър? Аз?“ Но отиде.
При пристигането входът на компанията имаше отворена порта към двора и няколко прасета бяха на път да избягат. Той я затвори.
В коридора бяха хвърлени опаковки на пода. Той ги събра и ги хвърли в кошчето.
Вратата на банята беше отворена, лампата светеше. Той изключи лампата и затвори вратата.
Едва тогава влезе в стаята за интервю.
- Добро утро - каза жената зад бюрото. - Вие сте нает.
Той замръзна.
- Но… как? Вие дори не погледнахте автобиографията ми. Има много хора с обучение...
Тя се усмихна силно:
- Тук вътре от входа по цялата фирма има камери. Наблюдаваме всичко. Търсихме отговорен човек. Нямахте задължения, но защитихте нашите животни, погрижихте се за енергията и почистихте нашето пространство. Това не се преподава в училищата. Това се учи в къщи. И ти си го научил.
В този момент той усети, че земята изчезва. Той излезе с очи, пълни със сълзи. Не отиде в къщата на приятеля си. Не празнува с никого. Взе първия автобус и отиде право в къщата на баща си.
Когато старецът отвори вратата, синът го прегърна силно и извика в гърдите му.
- Татко… благодаря ти!
Бащата го прегърна в отговор и тихо отговори:
- Просто исках да те науча как да бъдеш велик. Дори в малките неща.
И в тази прегръдка той разбра. Който се научи да затваря врата, която не е отварял, един ден ще има врати, които се отварят сами. Че който чисти мръсотията на другите, чисти и своето бъдеще.
П.С. Родители, колкото и да ви боли сърцето от риданията, капризите и крясъците на децата ви, стиснете зъби и създайте навици които ще им помогнат в бъдеще. Децата докато са малки не знаят абсолютно нищо, мозъка им е напълно празен (това е като хард диска на един чисто нов компютър, трябва да се напълни с неща и подреди в отделните папки) и ние възрастните сме длъжни да го напълним(мозъка) по такъв начин, че да не застрашава бъдещето им, от нас зависи какво ще сложим в техния мозък, защото те са най-важното и мило нещо в живота ни! Нали сте съгласни с това!
НАЗАД
