В историята са познати редица смайващи случаи на деца, отгледани от животни. Те са наричани „Маугли" - по името на героя, който ни е добре познат от „Книга за джунглата” на Ръдиард Киплинг. Тяхната съдба винаги е интересна и драматична, затова днес ще ви представим най-известните истории на такива деца.
Човек от детството си се формира под влияние на средата, в която расте. Ако едно дете до 5-годишна възраст се окаже заобиколено от животни, а не от хора – то приема техните навици и постепенно губи своя човешки облик. „Синдромът Маугли” – това име получават случаите на деца, отгледани от животни в дивата природа. След завръщането си при хората, за много от тях социализацията става невъзможна.
Първият известен случай на деца, отгледани от животни, ако вярвате в легендата, е историята на Ромул и Рем. Според мита те са откърмени от вълчица, а по-късно са намерени и отгледани от пастир. Ромул става основател на Рим, а вълчицата - емблема на италианската столица. В реалния живот историите за децата маугли рядко завършват с подобен щастлив край.
Историята, родена от въображението на Ръдиард Киплинг, в действителност е абсолютно неправдоподобна. Децата, които са се загубили, преди да се научат да ходят и да говорят, рядко успяват да овладеят тези умения като възрастни. Първият исторически достоверен случай на дете, отгледано от вълци, е записан в провинция Хесен, Германия, през 1341 г. Ловци намерили дете, което живеело с глутница вълци, бягало на четири крака, скачало, пищяло, ръмжало и хапело. Половината от живота си 8-годишното момче било прекарало сред животните. То не можело да говори и ядяло само сурова храна. Малко след завръщането си при хората, момчето починало.
Най-детайлно описания случай е историята на „дивото момче от Аверон”. През 1797 г. във Франция селяни намерили в гората дете на 12-15 г., което се държало като малко зверче. То не можело да говори, само ръмжало. Няколко пъти бягало от хората в планината. След като било хванато за пореден път, то станало обект на внимание от учените. Естествоизпитателят Пиер-Жозеф Бонатер издава „Исторически бележки за дивака на Аверон”, където описва подробно резултатите от наблюденията. Момчето било нечувствително към високи и ниски температури, имало специфично обоняние и слух, отказвало да носи дрехи. Д-р Жан-Марк Итар в продължение на шест години се опитвал да социализира Виктор (така нарекли момчето), но то така и не се научило да говори. Починало едва на 40 г. Житейската история на Виктор от Аверон е в основата на френския филм „Дивото дете” на режисьора Франсоа Трюфо.
Голяма част от децата със синдрома на Маугли са намерени в Индия от 1843 до 1933 г. Там са записани 15 подобни случая. Един от тях е този за Дийн Саничар - той живеел в бърлогата на вълци, когато го намерили през 1867 г. Момчето се научило да ходи на два крака, да се храни с прибори, да носи дрехи, но да говори - не. Саничар починал на 34 години.
През 1920 г. жителите на индийско село се обърнали към мисионерите за помощ - да ги отърват от ужасните призраците на джунглата. „Призраците” били две момичета на 8 и 2 години, които живеели с вълци. Настанили ги в сиропиталище и ги кръстили Камала и Амала. Те ръмжали и виели, ядели само сурово месо, ходели на четири крака. Амала живяла по-малко от една година при хората, а Камала починала на 17 години, но нивото ѝ на развитие било колкото на 4-годишно дете.
През 1975 г. в Италия, сред вълча глутница, намерили 5-годишно дете. Нарекли го Роно и го приели в Института по детска психиатрия, където лекарите работили върху неговата социализация. Но момчето умира, след като започнало да се храни с човешка храна.
Има много подобни случаи - деца са намирани сред кучета, маймуни, панди, леопарди и кенгура (но най-често - сред вълци). Понякога децата са били изгубени, друг път - родителите сами ги били изоставили. Общите симптоми при всички деца, израснали сред животни, били невъзможността да говорят, придвижването на четири крака, страхът от хората, но в същото време – те имали отличен имунитет и добро здраве.
За съжаление, тези деца не притежават силата и късмета на Маугли и ако в периода до 5-годишна възраст те не се развият правилно, практически е невъзможно това да стане по-късно. Дори ако детето все пак успее да оцелее в човешки условия, то вече не може да се социализира.
НАЗАД
