Не ме харесваш.
Нямам представа с какво съм заслужила това, но сред заядливите забележки, извъртането на очи и уж безобидните пасивно-агресивни коментари, бързо стана ясно, че не можеш да делиш въздуха в стаята с мен.
Честно да ти призная, първоначално никак не ми беше приятно и се чудех какви са причините да се държиш толкова зле с мен.
Чудех се какво съм направила, за да те накарам да ме мразиш толкова, че да ме третираш така? Аз съм мила и приятелски настроена. Откакто те познавам, почти не съм проронила думичка към теб или за теб.
И все пак ти инвестираш толкова време и усилия, за да се държиш кофти с мен. Защо?
Опита да ме поставиш в подчинена позиция и да ме сплашиш с поведението си.
Имах нужда да споделям с векиго колко много ме ядосва отношението ти. Просто се държеше толкова грубо, че ме изкарваше извън равновесие. Какво направих, за да заслужа този негативизъм от теб? Та ние едва се познаваме!
След известно време обаче най-накрая ми просветна. Това няма нищо общо с мен и действията ми. Това си е изцяло твой проблем, мила.
Осъзнах, че явно все още се изживяваш като едно от „гадните момичета“. Само че честно казано тази роля върви успешно само в гимназията, а ти май имаш проблем с адаптирането в света на зрелите хора. Очевидно не можеш да намериш мястото си в него и няма причина да правя място за теб в собствения си свят.
Какво печелиш от мачкането на другите? Успяваш ли да заспиш спокойно вечер, ако не си накарала някого да се съмнява в себе си? Защо това е толкова важно за теб? За да не се чувстваш сама в чувството за пълна безполезност и бездарност?
Ако не е това, моля те, обясни ми защо. Ще се радвам да разбера перспективата ти. Ако аз някога си бях позволила поведение като твоето, най-вероятно ще се отвратя от себе си. Бих намразила всяка своя клетка. Така, както изпитвам отвращение, когато видя иначе красивото ти лице.
Не знам завист ли е, какво е, но моля те, порастни. Направи го за себе си.
Тази персона, която си изградила, едва ли ще те отведе далеч. Може би някои хора ти симпатизират, защото на самите тях им се иска да бъдат такива, но не им стиска. Обаче, повярвай ми, това поведение ще отблъсне от теб хора, възможности и любов.
Лично аз вече нямам проблем с отношението ти към мен. Кофти коментарите ти вече далеч не звучат оригинално, защото се повтаряш, миличка. Знам, че не можеш да понасяш този факт, но грам не ми пука за теб.
Нито имам нужда да се доказвам пред теб, нито пък е в интересите ми да виждам опитите ти да ме използваш, за да доказваш нещо някому.
Моята стойност като личност е много далеч от твоите капацитети за осъзнаване, да не говорим за достигане.
Ако имаш малко мозък, сигурно се чудиш защо си влагам труда в тази последна форма на комуникация. Просто е. За да ти благодаря. Всъщност ти ме научи, че моят начин е далеч по-добър от твоя. Всеки ден аз виждам как човешкото ми отношение отваря врати, които се затръшват под носа ти само като влезеш в стаята с негативното си присъствие.
Може да си въобразяваш, че това е начинът сега. Сигурно си видяла някоя от тениските „Бъди чук или ще те чукат“ или фейсбук картинка на вълчица с развяна козина и надпис „Мачкай, за да не те мачкат“, но това е доста евтин филм. Приятно гледане!
НАЗАД
