От всичко на света, като родители, ние искаме най-много децата ни да са здрави и щастливи. Затова внимателно следим с кого общуват, какво гледат по телевизията и се опасяваме какво могат да чуят и видят в училище или в интернет пространството.
Но рядко се замисляме, че и сами можем да нараним рожбата си със случайно подметната фраза или обида, изказана когато сме разгневени.
Семейните психолози са убедени, че дори едно единствено изречение е достатъчно, за да повлияе негативно на психиката на детето и да го превърне в комплексиран човек. Затова при общуването с детето ви, е редно много внимателно да подбирате думите си, а някои фрази - да забравите завинаги. Ето и някои от тях:
„На твоята възраст бях отличник”
От раждането си и до 6-годишна възраст за детето мама и татко са нещо като богове, които знаят всичко. Те формират отношението на малчугана към света и към себе си. Конкретно в тази фраза можем ясно да забележим ситуация на конкуренция между родителите и детето, където сякаш се казва: „Никога няма да си като мен! Колкото и да се стараеш, аз съм по-добър от теб”. Децата израснали с тази нагласа, като правило, цял живот се стремят да доказват на семейството си, че са добри и достойни. Разбира се, когато казвате тези неща, вие стимулирате нарцистичната страна от психиката на детето, което провокира да се стреми да достигне поставените цели. Но проблемът е в това, че човекът в крайна сметка прави нещо не за себе си, а за мама и татко, за да им докаже, че е достоен за обичта и одобрението им. Тъжното е, че когато пораснат, такива деца не изпитват удовлетворение от успехите си сами, а само тогава, когато някои от родителите е доволен от постиженията им.
„Пиленцето ми, маймунката ми, прасенцето ми…”
Как ли не наричат родителите децата си. За съжаление, всичко това довежда до обезличаване на детето, все едно е някаква играчка, с която можеш да правиш каквото си поискаш. Когато е малко, детето възприема всяка казана от вас дума, защото ви има пълно доверие. Например, ако кажете на детето си „Колко си глупав”, вместо „Имаш нужда от помощ, нека ти помогна”, детето веднага ще го възприеме за чиста монета.
Един истински пример от живота: Майка, обзета от възпитателен порив, казва на сина си, че е страхливец. Впоследствие, при запознанство, детето е започнало да се представя по следния начин: „Казвам се Ванко Иванов и съм страхливец”. Когато чуете нещо подобно, това трябва да ви стимулира, да се замислите за това, как общувате с детето си. Името на човек е неговата визитка пред света. В някои семейства, името минава на втори план, защото родителите измислят всячески гальовни и умалителни обръщения, с които се обръщат към децата. Името винаги трябва да е на преден план, чрез него човек се възприема като част от този свят, разбира мястото си в него. Ако се обръщате към детето си с фрази като „меченце”, „патенце”, „буболече”, това може да доведе до проблем с чувството му за цялост и уникалност в бъдеще.
„Виж, Мария има шестица на контролното, а ти – четворка”
Повечето родители правят всичко от добро сърце. Навярно повечето сами имат този опит от детството и затова казват: „Няма страшно и мен така са ме учили, но пораснах и я ме виж какъв станах”. Те са забравили колко болезнено е било, когато мама и татко те сравняват с фрази като: „Видимо Мария е по-добра/ по-умна от теб”. Това е много болезнен опит, който много деца впоследствие пренасят в зряла възраст върху своите собствени деца. После започват да мразят тази Мария. Детето трудно понася родителите му постоянно да го сравняват с другите – със съучениците или с братята и сестрите. Като пораснат, те постоянно се сравняват с другите и се възприемат като губещи.
„Ако ще се държиш така, ще спра да те обичам”
Или казано по друг начин „Мога да те обичам, само когато правиш каквото ти кажа”. След такива изказвания, детето се старае да ви угажда, но за сметка на това потиска всички свои желания и потребности. В резултат на това, детето спира да бъде себе си. Като порасне, то ще се старае да угажда на всички, защото от малко е разбрало, че: „Ако искаш да те обичат, трябва да правиш каквото другите искат. Не бива да имаш собствени желания, защото другите имат свои”.
„Не ме излагай”
С други думи, родителят всъщност казва: „Срам ме е от теб”. Децата, които често чуват тази фраза, често искат другите да видят какви са те всъщност, но при това, ако получат вниманието на околните, то не знаят какво да правят. Те се крият, затварят и губят. Такива деца сякаш нямат друг избор, освен да бъдат нечий позор. Изричайки нещо подобно, вие травмирате крехката детска психика на рожбата си.
„Същият си като майка си/баща си”
Тази фраза илюстрира отношенията между родителите, недоволството им от съвместния живот, което пренасят върху детето. Тоест съпрузите вместо да се разберат помежду си, те изразяват косвено чрез детето скритите си помисли. И без да се замислят, всички тези лоши изказвания оставят белег върху наследника им. Ако мама казва: „Твърдоглав си като баща си”, излиза че татко е лош човек, с когото е невъзможно да се говори. Като сравняваме по този начин детето си с всички негативни черти на двамата родители, накрая от това страдат само те и никой друг. От друга страна, детето може да чуе друг подтекст: „С момичетата е по-добре, отколкото с момчетата”. Родителите използват тази манипулация, ако се води борба за попечителство над детето.
„Дояж си закуската или няма да пораснеш.”
Имам позната, която била плашена като малка с фразата „Ако не си доядеш хляба, той ще те преследва през нощта”. Колкото и смешно да ни звучи сега, като малка тя много се страхувала от хляба. Тоест родителите ѝ са постигнали обратния ефект. Всички тези фрази, свързани с детството на нашите баби и дядовци, които често са гладували, в резултат на което са боледували или са имали различни проблеми в развитието си, рефлектират върху децата. Така тези „легенди” незабелязано достигат до нас, а ние учим децата си на тях. Те са изключително опасни за неукрепналата детска психика, тъй като могат да предизвикат страх или сложни отношения с храната – да я превърнат в култ, да доведат до наднормено тегло и т.н.
„Ще ядеш бой, като се приберем!”
За една секунда родителите от мили и любящи се превръщат в родители-надзиратели, които имат правото да наказват или да помилват. Децата, които често чуват тази фраза, трудно установяват отношения с бъдещите си шефове, защото цял живот се страхуват от фигурата на по-висшестоящия, но едновременно с това се опитват да му угодят, за да не ги накажат.
„Да не съм те чул и видял повече да правиш така!”
Превеждам: „Ти ми съсипа живота! Не трябваше да те има!”. И впоследствие детето живее с чувство на дълбока вина пред родителите, затова че им е попречило да живеят щастливо.
Трябва да внимавате с такива изказвания, тъй като детето ви може да носи тежестта на казаното цял живот. Много родители не осъзнават какво казват, а още по-малко как децата възприемат чутото. Днес спокойно може да се запишете, когато получите изблик на назидателни беседи. Обърнете внимание как се обръщате към детето си, с какви думи се изразявате, помислете, как възприема то чутото от вас. Ще направите много важни, уви не много приятни изводи от прослушания запис, но поне ще знаете какво да изхвърлите от речника си.
НАЗАД
