Не мога да съм просто твоя приятелка. Не мога след това, през което минахме. Не знам дали аз ти се отдадох прекалено или ти ме завладя, но аз бях твоето любимо занимание, докато не се появи нещо по-добро.
Аз те приех. Приех всяка част от теб. Знам за всеки твой недостатък и белег на времето. Познавам те по-добре от мен. Мислех толкова за теб и как да си добре, че забравих за собствените си нужди.
Толкова те обичах.
Довери ми се. Ние с теб не можем да бъдем приятели. Познавам те прекалено добре.
Любовта ми към теб не беше свързана само с връзката ни. Ако дори опитаме да сме приятели, аз ще се боря за теб. Ще преживявам с теб всеки един проблем и ще те пазя.
Но когато си тръгна, ме остави да търся друга любов. Остави ме да намеря друг като теб.
Не мога да съм приятелка с теб. Аз бях твоята избраница, докато не се появи друга.
Водих твои битки. Преследвах твоите мечти. Толкова бях забравила за моите собствени. Ето колко те обичах.
Аз ти дадох всичко мое, докато нямах какво вече. Бях готова на всичко за теб. Всичко мое бе и твое.
Ти ме остави емоционално изтощена. Любовта не бива да идва само от един човек. Тя трябва да ти дава сигурност, топлина.
Не мога да бъда приятелка с теб, защото ти си като белег, който ми напомня каква съм била преди.
Ти толкова ме промени. Показа ми и двете страни на света, колко нечестен може да е той.
И въпреки всичко, аз все още те обичам. Може би така е писано.
Любовта е парадокс. Ти си моя парадокс.
Искам да ти кажа следното: Обичам те, но не можем да бъдем приятели.
Любовта ми към теб не означава, че трябва да сме заедно. Надявам се да намериш подходящата жена за теб. Толкова те обичам, че искам да си добре. Знам и съм приела, че ти не бе за мен, нито аз за теб.
Довери ми се, не можем да бъдем приятели.
НАЗАД
