Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, Кремена!
Моля Ви за помощ, защото не издържам психически вече. Работя в чужбина от 3 години, самотна майка съм, синът ми го гледат родителите ми в България. Той е почти на 5 годинки, малък е още, аз нямам добри условия на живот и не мога да го взема при себе си. Работя много, за да пращам пари за него, физически съм изтощена, но по-лошото е, че нервите ми не издържат и много често плача. Имам нужда от съвет какво да правя, защото мисълта, че детето ми расте без мен ме съсипва.
И.
Здравейте, И.,
напоследък получавам доста писма от хора, живеещи и работещи извън България. В тях те разказват за трудностите и търсенията, които преживяват далеч от родните си места и от своите близки. Често в тези ситуации на родителите се налага да живеят разделени от своите деца и те страдат и търсят подкрепа.
Мила И., не е лесно за мен да дам съвет в тази ситуация. За мен е ясно, че Вие не сте заминала с радост и не сте се разделила доброволно с Вашето дете, това става ясно и от писмото Ви. Мотивите, които движат родителя в такава ситуация, е доброто, добруването на детето му, желанието да му осигури по-добър живот. Трудно е да изберем между живота тук в България, в който има много трудности в материален план, но детето и близките ни са с нас и живота далеч от дома, но с мисълта и идеята, че успяваме да нахраним, облечем и осигурим нашето дете. Истината е, че аз не знам кое е правилното, защото изборът е строго индивидуален за всеки човек. Вие сте избрала да заминете и да платите цената на раздялата и страданието от това да не виждате всеки ден как детето Ви расте и се променя. Много хора избират да останат в България и да се справят с ежедневните грижи, които имат тук. Те също плащат своята цена за решението си да останат. Не мисля, че можем да говорим за правилно и грешно решение, защото и двете решения имат своите добри страни, но и за двете цената е висока. Според мен е по-важно, когато решим какво да изберем, да сме готови ДОБРОВОЛНО да си платим цената т. е. да се съгласим вътре в себе си с негативите (цената) на нашето решение. Също така е добре да си определим срок – месеци, година, две - докогато ще живеем по този начин и да следваме решението си.
Скъпа И., пишете, че не издържате психически вече, че мисълта , че детето Ви расте без Вас Ви съсипва. Както казах по-горе, няма точен съвет или рецепта как да се постъпи в такава ситуация. За да се ориентирате в себе си и в ситуацията, е добре да направите списък с приоритетите си в живота. Напишете най-отгоре на лист хартия„Какво е най-важно за мен?” и след това изредете важните за Вас неща като на първите места сложете нещата, които са с най-голямо значение, после с по-малко и т.н. На нещата, които наистина са важни за нас, ние даваме повече от времето и енергията си, затова е добре да знаем дали на това, което сме записали в началото на списъка си като най-важно, ние посвещаваме най-много енергия, време, средства. Често, когато правим това упражнение при индивидуална работа в кабинета или в групите, хората осъзнават, че за нещата, които за тях са наистина важни и значими, те отделят по-малко от себе си, а по инерция посвещават повече на работата, на излишни взаимоотношения, на „така трябва”, на „какво ще кажат хората”и др.
Мила И., не знам какъв избор ще направите за своя живот, но искрено се надявам той да е обмислен, осъзнат, да Ви носи удовлетворение и да Ви прави щастлива, както Вас, така и Вашите близки.
Желая Ви успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД
