Не приемайте жената до вас като майка на децата ви или като красива и практична мебел в дома ви...

И какво... вече е ваша съпруга/приятелка и решихте, че до тук свършва всичко....!? Приехте я за даденост, спряхте да забелязвате онези дребни на пръв поглед неща, които я карат да се чувства значима, обичана... Решихте, че щом е в дома ви, в леглото ви, няма защо повече да се борите за нея.

Прибирате се вечер и дори забравяте да попитате как е минал денят ѝ и просто дежурната целувка... така мимоходом, без емоция. Така сте завладени от своите си емоции и от всекидневния забързан ритъм, че съвсем не виждате, че вече ги няма онези искри в очите ѝ, няма я усмивката, която огряваше лицето ѝ... Да, тя е тук в дома ви, но дали е до вас с душата си, дали не блуждае в мислите си, дали не търси това, което вече не получава от вас...

И идва един миг в, който се сепвате и се давате сметка, че нещо се е скъсало, че нещо не е същото и пак търсите вината в нея. „Какво иска тя... Нали ѝ давам всичко..." Нали... ама надали!!!

И всичко това се е случвало бавно и постепенно, провокирано от вашето безразличие. А жената до вас просто иска да се чувства значима. Повярвайте на нея ѝ е все едно дали ще ѝ подарите подарък за хиляди левове просто така, за да отбиете номера, че не сте забравили, че съществува. Жената до вас би предпочела да получи дори само едно цвете, но придружено със вашето внимание, нежност и присъствие... Да, вашето присъствие в живота ѝ! Правите ли разлика между това всяка вечер да сте си вкъщи апатично излегнат на дивана и мърморещ срещу всичко и всеки, и това да присъствате в живота ѝ?
Да споделяте страховете ѝ, да се зарадвате на малките успехи в живота ѝ... Защото това е важно за нея, за вас двамата... Дори само това да споделите вашите страхове, терзания, болки. Това не ви прави по слаб в очите ѝ! Напротив - така тя се чувства потребна, нужна, обичана!

Не приемайте жената до вас просто като майка на децата ви и като красива и практична мебел в дома ви. Това ще бъде началото на края... и не търсете вината в нея... Не крещете, не обвинявайте, а помислете... Нима, ако се чувства щастлива, очите ѝ ще се пълнят със сълзи в тъмното, когато никой не вижда? Нима, ако се чувства щастлива, ще търси внимание другаде?

Най-лесно е да обвиниш и да заклеймиш! Трудно е да запазиш в себе си това отношение, тази тънка нотка на флирт помежду ви. Да, толкова е необходимо на една жена, за да бъде до вас и тялом, и духом за цял живот... Просто да се чувства значима, желана, обичана!!! Обичайте душата на жената до вас!Флиртувайте с нея, накарайте я да се чувства неповторима... И тя никога не би ви предала или обърнала гръб!

Автор: Веси Топалова