Аз съм 25-годишна жена. И си имам всичко. За мое щастие си го постигнах съвсем сама. И всичко си мога. Нямам големи претенции за мъжа до мен. Само да е повече мъж от мен. Което значи да ме превъзхожда в мечтите си и да е смел в страховете си. За външност не питам. Бушони и лампи мога да сменям. И виното сама си отварям.
Понякога работя по 13 часа. Понякога работя и повече. Мога да купонясвам точно толкова. Не съм като другите принцеси. Те може би постоянно имат време за теб. Аз не. Ако си дошъл да ми го губиш… Нямам време да играя игрите ти. Имам да свърша толкова много неща. Нямам време да анализирам някакви намеци в съобщенията ти или да гадая с дни символиката на безсмислените ти действия. Не мога и да мисля как да те впечатля или да хвърлям боб в размисли относно бъдещата ни връзка.
Ако съм ти отделила време в живота си – чувствай се специален. Понякога не го правя дори и за себе си. Всъщност не го правя почти за никой, ако ми е маловажен. Ако съм те удостоила с време, значи съм видяла потенциал в теб. Само твоя работа е как ще си го харчиш…
Благодаря!
НАЗАД
