Не си спомням да съм се влюбила в теб. Да съм го искала. Да съм си го поставяла за цел.

Не си спомням да съм се влюбила в теб. Да съм го искала. Да съм си го поставяла за цел. Сега лежа сгушена в прегръдките ти и галя лицето ти, а наболата ти брада леко драска пръстите ми. Толкова любимо и успокояващо. Хващаш ръката ми и вплиташ пръстите си в моите.

Спомняш ли си - беше ми казал, че не можеш да обичаш, че си студен отвън и отвътре, че ти харесва да си сам.

Сега виждам радостта в усмивката ти, нежността в очите ти, когато сме заедно и искам да повярвам, че вече не вярваш в това, което си ми казал преди.
Накара ме да свикна с мързеливите ни уикенди, прекарани в леглото, сериалите до късно вечер, закуските в леглото, специалните вечери на свещи, страстните ни нощи.

Замислям се и осъзнавам колко ще ме заболи, ако трябва някога да пусна ръката ти завинаги. И тогава разбирам - влюбила съм се. В моментите с теб. В очите ти. В усмивката ти. В навиците ти. В странностите ти. В теб - такъв, какъвто си...

Aвтор: Ая

НАЗАД