Преди две години чух как врата се тряска силно. Дни преди това имаше счупени бутилки. Ти хвана толкова силно ръката ми, че помислих как никога няма да я пуснеш. Тогава разбрах, че с нашата връзка е свършено или поне така си мислех. Прекарах толкова нощи сама, плачейки, молейки си да се върнеш. Събуждах се стресната и осъзнавах, че кошмарите ми не са само когато затворя очи.
Сега поглеждам назад и знам, че ти така и не беше човека за мен. Правеше ме толкова щастлива но моментите, в които ме караше да бъда слаба, бяха повече от хубавите.
Отне ми две години, за да осъзная, че заслужавам повече. Не ми беше лесно, защото ти толкова време ме караше да се чувствам безполезна. Мислех си, че не съм достатъчно добра за теб.
Дължа на себе си, на момичето, което бях тогава, толкова много извинения. Трябваше да вярвам повече в себе си. Сега знам, че заслужавам много повече. Отново имам вяра в мен самата. Разбрах какво си ми причинил. Мина време, достатъчно време, за да осъзная как си се отнасял спрямо мен. Открих коя съм. Справих се с проблемите си с доверието. Направих всичко възможно, за да те забравя.
Но после ти се върна. Прекарах две години в опити да поправя всичко счупено, а твоето съобщение ме върна назад. То върна всички онези емоции обратно. Бях щастлива, че ми писа, но и ти бях ядосана. Бях ядосана и на себе си, че съм се зарадвала. Исках да заплача. Толкова се усилия бях положила, за да те забравя.
Никога няма да разбера защо прати онова съобщение. Да не би да ти липсвах? Искаше да оправиш нещата ли? Да се извиниш? Искаше ме обратно?
Стоях с часове. Взирах се в телефона. През главата ми минаха стотици спомени. Спомних си всеки щастлив момент, всяка прегръдка, целувка.
В тези моменти мислех да ти отговоря и да ти дам нов шанс. Но след това си спомних и как се отнасяше към мен, как казваше, че не съм достатъчно добра за теб. Всяка сълза и всяка нощ, която прекарах в тъга, ми припомниха какъв си. Изгубих толкова много приятели, защото ти ме накара.
Преди стоях и чаках да се сетиш за мен, да те е грижа за мен. Този път беше различно. Прекарах прекалено дълго време в опити да те обичам, докато ти ме унищожаваше. Няма да го повторя.
Така и не отговорих, защото момичето, на което писа, не е онова наивното от преди 2 години. Аз израснах и се развих. Обичам себе си и няма да ти позволя да ми причиниш същото.
Няма да бъда твоята кукла на конци.
НАЗАД
