X

Не убивайте соковете на живота си с плевелите на тревогите си. Дишайте. Мечтайте. Очаквайте. Животът е чудесен!

от в 08:30 на 06.07.2017 в Свободно време | Книги и цитати


Не убивайте соковете на живота си с плевелите на тревогите си. Дишайте. Мечтайте. Очаквайте. Животът е чудесен!

Не убивайте соковете на живота си с плевелите на тревогите си. Дишайте. Мечтайте. Очаквайте. Животът е чудесен!

Тревожността е болестта на нашето съвремие. Казвам го от личен опит. Тревожим се за всичко - за здравето (своето и на близките ни), за любовта, за работата, за бъдещето (своето и на децата ни), за последиците от своите и чуждите действия... Сърцата ни са свити, умовете - парализирани. Звучи ли ви познато? Ако е така, следващите редове ще ви помогнат да излезете от тази порочна схема на мислене и да вдишате отново живота с пълни гърди...

Когато съмненията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме различни възможности. "Това може наистина да се случи!", казваме си ние, или пък: "Какво ще стане, ако..." И скоро сме така парализирани от мисълта за приближаващото нещастие, че не можем да продължаваме да живеем - не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни... Това, което трябва да направиш, е да победиш лошата логика с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от постоянното пресмятане на възможности. Вместо това го насочи към пресмятане на степента на вероятност нещо да се случи... Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, бездруго няма изобщо да се случат... Други трийсет процента от нещата, за които се тревожиш, и без това вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?... Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет... Други десет процента са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас... Осем процента остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат, или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят...

Не убивайте радостта си от днешния ден с мисли за евентуалните беди на утрешния. Те може би никога няма да дойдат. Не убивайте вярата си в щастливата развръзка с обезсърченото ехо на миналото. То никога няма да се върне. Не убивайте соковете на живота си с плевелите на тревогите си. Дишайте. Мечтайте. Очаквайте. Животът е чудесен!

Из “Проницателят”, Анди Андрюс

 

 



Теми   живот | цитати

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.