Как забравяш някого, който е бил любимата ти част от деня?
Как се събуждаш и продължаваш, когато сърцето ти все още е негово?
Как ходиш по срещи и можеш да дадеш на някого шанс, когато искаш друг?
Истината е, че не знам и нямам представа къде да отида, какво да направя или как да се отдалеча от теб.
Защото колкото и да се налага, част от ме казва, че е време да го направя.
Всички ми казват, че е пълно с мъже, но когато срещнеш правилния човек или поне си мислиш, че е той, е трудно да живееш с мисълта, че е някъде там и искаш единствено него.
Как изключваш любовта толкова лесно?
Как изтриваш някого от ума си, когато той е в мислите ти?
Сещаш се за него, когато се събудиш или заспиш, и нямаш контрол над това, защото той е и в сънищата ти.
Той е все още онзи, с когото искаш да разговаряш всеки ден, към когото искаш да се обърнеш, когато нещо хубаво или лошо се случи.
Той е всичко. Как можеш да го прогониш?
Защото истината е, че разстоянието кара любовта да расте, а раздялата ще направи любовта по-силна.
Не бива да искам човек, който не ме иска, който ме е накарал да се чувствам добре с болката.
Ти си последното нещо, което трябва да желая, но си и единственото.
Всеки ден ми липсваш.
И не знам как да те накарам да изчезнеш.
Всеки ми казва, че времето лекува разбитото сърце, но сега всяка секунда, всяка минута ме боли и то много.
Искам да спре.
Намирам утеха в това, че все някъде там в света, съществува човек като теб.
И ако любовта е избор и ми кажеш, че всичко ще завърши със сълзи, не бих променила нищо.
Защото ти събуди сърцето в мен, което го беше страх.
Ти ме научи как да обичам отново и ще си и този, който ще ми покаже как да спра.
НАЗАД
