Хората смятат, че, за да стоиш в токсична връзка, трябва да си слаб. Но аз смятам, че всъщност не бях слаба. Напротив. Бях силна с готовността си да минавам през огъня ежедневно. И да, който минава през огън, няма как да не се изгори тук и там...
Но въпреки това аз бях силна. Силна да издържа толкова много време. Силна с вярата си в един човек и с нежеланието да го напусна. Силна с това, че го обичах толкова много.
Когато обърна поглед назад, не изпитвам гняв. Осъзнавам, че може би не само той беше "токсичният" във връзката. Осъзнавам, че, като че ли "токсичната" бях най-вече аз - към самата себе си. Защото се въртях в кръг, от който отказвах да изляза. Макар да знаех, че винаги ще се озова на едно и също място.
Истината е, че той приключи всичко. Той беше този, който каза сбогом. Аз нямаше да се откажа от него. Щях да продължа да опитвам. Щях да продължа да се надявам.
Той беше като наркотик за мен. И всеки път, когато вземех дозата си, се издигах толкова високо, че сякаш лятах. И всеки път, когато се върнех на земята, исках още. Исках отново да летя.
Това беше пристрастяване - да се опитваш да намериш комфорт там, където се саморазрушаваш.
Една вечер той просто сложи край. И аз осъзнах, че не ме боли. Толкова ме беше боляло, че сърцето ми вече беше претръпнало. И просто не болеше. Но беше пусто. Нямо.
И аз сякаш излязох от съня. И видях. Видях времето, което бях изгубила в безнадеждни опити да го задържа. Видях сълзите, които бях изплакала. Видях развалината, в която се бях превърнала.
Не бях себе си. Отдавна. Бях се превърнала в жена, която се съмняваше в себе си. Която премисляше всяка своя дума и всяко свое действие, за да не го ядоса, да не го накара да се отчужди, отново. Бях сянка на самата себе си.
Сега всичко беше свършило и аз трябваше да продължа напред. И го направих. Беше ми трудно, много трудно. Във всеки нов мъж търсех частица от него. Търсех него.
Започнах да влизам във връзки, които обещаваха да завършат по същия начин. Мъжете се държаха като него. Приличаха на него... Разочароваха ме каот него.
Отне ми време, докато осъзная (като всеки пристрастен), че вината за всичко това е в мен. Че аз бях тази, която избираше да тръгне по пътя на саморазрушението. И аз бях тази, която можеше да промени това.
Отне ми време, докато осъзная, че истинската връзка не е в това да гониш другия, да му се доказваш, да го молиш - за присъствието му, за любовта и за разбирането му. Истинската връзка не е в това да поставяш себе си на втори план. Не е в това да свикваш да си последна сред приоритетите му.
И когато той се опита да се върне при мен, аз разбрах, че една частица вътре в мен щеше винаги да го обича, но вече не го исках. Вече бях свободна.
Защото едва след като не получих това, което исках, получих това, което заслужавах...
Автор: Кристън Корли
НАЗАД
