Когато си на двадесет години
благословен е всеки ден за теб ...
Даряват те със хубост и със сила
на младостта най–щедрите ръце ...
Но после рамената натежават,
понесли и добро и недобро ...
От преживяното белези остават,
косите се превръщат във сребро ...
Едно след друго всичко отминава
и знаеш – няма връщане назад!
Но някъде в сърцето ти остават
Неизживяните докрай неща ...
Опитай с времето да се пребориш,
събрал в едно и спомен, и мечта,
така ще можеш мъдро да повториш
и най-неповторимите неща ...
И пак ще бъдат твои и подвластни
вълшебствата, родени в младостта ...
Че не познава граници душата
и няма възрасти за любовта ...
Автор: Елеонора Ангелова
НАЗАД
