Неприятните истини за влюбването, които пренебрегваме

Всички говорят за магията на влюбването, пеперудите в стомаха, трепета в душата, музиката в ушите, розовите очила, през които светът изглежда като шарен мюзикъл... Или пък скептично се взират в недалечното бъдеще на гълъбчетата, когато, както казват, химията изчезвала така спонтанно, както се е появила, и цялата лудост отивала на кино, оставяйки след себе си само бледи спомени и скука.

Истината обаче е, че както не е задължително емоцията да трае не знам си колко време, така не е и вярно, че първоначалното влюбване, самото чувство, което тласка една човешка душа към друга, е нещо непременно прекрасно. Всъщност да си влюбена е болезнено, това го знае всеки. Но е и опасно. Понякога е злепоставящо. Друг път е направо проблем за нормалното функциониране на човека като социално същество и организъм. Изобщо, може да е доста кофти изживяване. Причините не са една и две, но тук ще посоча няколко основни.

Буквално. Вдигаш адреналина всеки път при евентуален зрителен контакт с обекта на желание. Възможни са странни лицеви тикове, препотяване, червенина, задух, нарастващо усещане за безизходица, нервно потропване с крака и потрепване с ръце и други. Ако случайно физическата граница между теб и обекта се намали, е възможно виене на свят и причерняване. Трябва да внимаваш да не припаднеш някъде. Възможно е и развиване на хипохондрия при всички тези симптоми, натрапчиви мисли за странни екзотични болести и нелепо пръскане на пари за изследвания в частни клиники, където да рухнеш финансово, за да ти кажат, че нищо ти няма.

При изброеното дотук няма как да се държиш особено на център, но дори да приемем, че не ти е чак толкова лошо или си просто далеч от виновника за всички тези дискомфорти, със сигурност имаш дупки в поведението, необясними за нормалните хора наоколо. Несвързана реч. Странно фиксиране в една точка по средата на важен разговор, последвано от резки движения. Пеене на класически любовни парчета на висок глас, въпреки че не можеш да пееш (това може да е особено мъчително за околните) и т.н.

Мислиш си нонстоп за това с каква риза е бил последния път, когато си го срещнала, и забравяш да отидеш на зъболекар, часа за който си фиксирала преди два месеца, а в следващите два свободен такъв няма. Имаш късмет, че точно когато си забравила ютията включена за цял ден, са спрели тока централно, заради ремонтни дейности... Това наистина е късмет. Вселената ти съчувства.

Да приемем, че той се казва Пешо. Та след десетия път, в който наречеш приятелката си Катя, брат си и жената от баничарницата до вас „Пешо“, нещата стават леко притеснителни. Още по-кофти е, че всички ще разберат какво точно се случва с теб, докато се правиш, че си над нещата и дори не се сещаш точно за кой Пешо става дума... Тайно дебнейки някой от компанията да разкаже как са си изкарали заедно петък вечер с него.

Пресичаш улицата, докато разглеждаш снимки от въпросната петък вечер в профила му, а отсреща идва ТИР. Това хич не е добре. Разливаш за трети път червено вино върху бялата си рокля, когато П. минава на 3 метра от теб, за да посети санитарния възел и решава да ти се усмихне. Блъскаш се във врати, забравяш си документи, губиш ключове.

Ако знаеш, че ще се видите, си слагаш три пъти повече грим, отколкото обикновено, вследствие на което ставаш неузнаваема. Започваш да го триеш, но всичко се размазва, а ти вече закъсняваш. Изпадаш в истерия и влизаш в банята с клетви и сълзи. Излизаш и започваш отначало. Тъкмо си готова и решаваш, че тази рокля те прави дебела. Сменяш я, но с другата те е видял последния път и сега ще си помисли, че имаш само една рокля, което не е вярно. Това може да продължи цяла нощ.

Той те пита колко е часът, ти изпадаш в неконтролируем изблик на истеричен смях. Разказва изключително тъп виц, който никой друг дори не отчита като такъв, а ти вече се гърчиш в конвулсии и пищиш. Това, съчетано с всички изброени нюанси на факта, че ти е лошо, може да накара някой от хората наоколо да търси хапче или да призовава към мигновена хоспитализация.

Встрани от всичко това, няма нищо по-хубаво от любовния трепет в сърцето. Без задължително той да води до екстремни преживявания на едно или друго равнище. А още по-прекрасно е, когато нещата са съчетани с наличието на вярно другарче наоколо, а не просто пръснати в посока на някой пореден фалшив принц от друга галактика.

НАЗАД