Нещата за майчинството, които НИКОЙ не ти казва

Станах майка едва преди четири месеца. По време на бременността получих много добри съвети. Наистина ги оценявам, но има неща, които никой няма да ти каже, затова ще го направя аз.

Бременността е нещо, което ще ти липсва - е, може би само определени моменти. Липсва ми да усещам ритащите му крачета сутрин, както и начинът, по който реагираше на определена музика или на гласа на баща си. Освен това ми липсва онова чувство на спокойствие, знаейки, че той е на сигурно място, предпазен от жестокия свят навън, който все още не е опознал.

През възстановителния период ще трябва да се справиш не само с физическите последствия, но и с психическите. Стриите, сълзите и белезите от операцията съвсем не са единственият проблем. Просто ще си свикнала да сте едно толкова дълго време, че когато станете двама, цялото ти същество ще жадува да сте отново едно.

Ще плачеш постоянно и за всичко. Най-малкото нещо ще предизвиква емоционална реакция. Ще плачеш за всички дреболии през деня, а вечерта ще продължиш да плачеш, защото той е заспал и вече ти липсва.

Половинката ти никога няма да върши нещата правилно, никога няма да е достатъчно добър. Ще се чувстваш сама. Въпреки че ще дава най-доброто от себе си и ще се старае да ти помогне по всякакъв начин, нещо в теб винаги ще ти казва, че не е достатъчно. Това, което при нас идва естествено, липсва при тях. Оценявай старанието и помощта му. Бъди сигурна, че дава най-доброто от себе си.

Много от приятелите ти просто ще забравят за теб. С малко повече късмет, може и да останат няколко, но като цяло ще започнеш да комуникираш повече с жени в твоето положение.

Следродилната депресия е тежък период. Всеки го преживява по свой начин и с различна сила. Ако усещаш, че става прекалено непоносимо, потърси помощ! Не се срамувай! Повечето жени преживяват същото и може да бъде наистина страшно.

Вероятно ще се колебаеш дали да кърмиш или да даваш адаптирано мляко. Най-болезненото в случая няма да е физическата страна на нещата, а фактът, че всички ще те съдят, независимо кой начин ще избереш. Това е твоето бебе, вземи решението сама.

Малкото бебче, което някога се е побирало в теб, ще расте като гъба, а ти ще започнеш да си даваш сметка за това едва когато дрешките му умалеят.

Ще ти е изключително трудно да се върнеш отново на работа. Независимо че се доверяваш на човека, който ще го гледа, това просто няма да си ти. Вече никога няма да бъдеш същата – психически и емоционално. В момента, в който родиш, ставаш различен човек. Просто го приеми.

Когато се прибираш вкъщи, ще искаш да прекарваш повечето време с бебето си, да попиваш всеки един момент. Направи го! Домакинската работа може да почака. В момента, в който легнеш до него, то се вкопчи в блузата ти и се вгледа в теб с широко отворените си очи, ще разбереш каква нужда има да се увери, че мама е все още до него. Това са миговете, които карат и двама ви да се чувствате щастливи и в безопасност.

И въпреки че никой не ти казва тези неща, ти ги научаваш сама с времето.
Бъди сигурна, че се справяш прекрасно. Понякога това е напълно достатъчно.

НАЗАД