Много често попадаме на класации, в които увереността се спряга като едно от най-силните женски качества. Различни проучвания доказват, че представите за женска красота се покриват още с качества като учтивост, чувство за хумор, добри маниери, състрадателност, интелект и липса на егоизъм. Т.е. физическите характеристики надничат едва от края на редицата.
Замислихме се дали така стоят нещата и когато става въпрос да дадем пример. Колко уверени се чувстваме всъщност, когато трябва да поставим себе си в ролята на модел за някого? Предлагаме ви един проникновен разказ, който показва, че не е толкова трудно, колкото изглежда, да накараш нещата да заработят за теб.
Аз не съм размер XS. Никога не съм носила от тези устройства за зъбите, които правят усмивката ти по-симетрична и бяла. Косата ми трайно се е настанила в онази „ничия земя“ между леките вълни и къдриците, което е доста далеч от съвършенството на всяка планета с влажност на въздуха. Тези и още много несъвършенства ме посрещаха насмешливо всеки път, когато заставах пред огледалото, докато растях. Недостатъци, които ме правеха изключително стеснителна и които ме караха да искам да съм по-слаба и висока, да имам правилно оформени зъби и гладка коса, да съм с по-светла кожа. Убедена бях, че съвършенството се крие във всички онези перфектно обработени модели от лъскавите списания и в топ знаменитостите, които се появяваха по медиите със своята безупречна кожа, блестящи къдрици и изкусителни тела. Постоянно и подсъзнателно сравнявах себе си с другите момичета и във всяко съревнование моето тяло беше губещо.
По време на заниманията във фитнеса, танцовите изяви или гостуванията с преспиване у приятелки – все случаи, в които се налагаше да се преобличаме – аз първо си намирах най-отдалечения ъгъл и заставах с лице към стената, а след това сменях дрехите си светкавично, като през цялото време се опитвах да се прикрия с хавлиената кърпа или тениската, за да не могат момичетата да зърнат нещо, което би оставило ужасен спомен до края на живота им.
Това продължи, докато не постъпих в правното училище, където започнах да се чувствам по-удобно в собствената си кожа. Живеех самостоятелно за първи път в живота си, в нов и непознат град, срещнах нови и различни приятели. С течение на времето, изпълнено с интересни преживявания и свободно общуване, юношеският ми мироглед излезе от тесните релси на свенливостта и пое по широкия път на зрелостта. А аз самата се терзаех все по-малко от това как изглеждам, заета да се чувствам все по-уверена в себе си.
Или поне така си мислех…
И тогава се появи дъщеря ми.
Когато станеш родител, ти автоматично се превръщаш в модел за подражание. Това е изключително сериозно и същевременно прекрасно призвание, с което си удостоен, независимо дали си готов за него или не – за постоянно и без право на обжалване. А по това време аз вече смятах, че съм доста наясно с отговорностите си в рамките на тази житейска мисия. Четях много книжки на моето бебче, пусках й хубава музика, внимавах да не включвам телевизора, когато тя беше будна, никога не повишавах гневно глас в нейно присъствие. Гледах я и се чувах как й повтарям колко е красива точно толкова често, колкото й казвам, че е умна. Щях да й купувам плюшени играчки и електрически влакчета, комплект за детска кухня и баскетболен кош с топка, защото не исках дъщеричката ми да има ограничен избор само заради това, че е момиче. Всички тези решения бяха почти подсъзнателни, защото толкова исках да имам позитивно влияние върху нея, което тя да усвои с времето като добър пример и да порасне уверена и знаейки, че е точно толкова способна и добра, както всеки друг.
Тогава един ден, когато моята дъщеря беше на около 18 месеца, аз се преобличах пред нея, то ме удари като гръм – правех го по същия стеснителен и непохватен начин, както когато бях малка: криех тялото си, за да не види тя моите несъвършенства. Осъзнаването направо ме зашемети – какво по дяволите правех?! Показвах на дъщеря си колко неудобно се чувствам в собственото си тяло. Демонстрирах, че това тяло, което я беше приютявало, хранило и защитавало 9 месеца, не беше достатъчно добро. Допусках пред момиченцето си възможността, че има от какво да се срамува заради това, че тялото й не изглежда по определен начин или че не се вписва в някой „приемлив“ размер. Пращах й толкова погрешни сигнали, без дори да го осъзнавам!
Като майка аз наистина ще бъда първият модел за дъщеря си, що се отнася до представата за собственото й Аз. Осъзнах, че всъщност това, което искам да й покажа, е, че не съществуват „модели“ за това. Че тук няма такова нещо като съвършенство, или не, по-скоро го има и тя е съвършена точно заради това, което е. Исках да порасне сигурна в себе си заради способностите и ценностите си, а не заради физическите си дадености. Аз виждах съвършенството всеки път, когато я погледнех, и съм сигурна, че това е присъщо на всяка майка. Но също така знам, че обществото ни съвсем не е толкова толерантно и внимателно. Средният оптимален дамски размер е М, но списанията и медиите, които ни заливат отвсякъде, са пълни с кльощави момичета, които са всичко друго, но не и М. Затова, за да може моята дъщеря да разбере, че момичетата и жените се вписват в различни размери и форми и никъде из това многообразие няма място за отсъждане и заклеймяване, аз знам, че трябва да бъда именно такъв пример и да й покажа първо, че не съдя себе си.
И така, днес аз съм още по-уверена в собствените си действия, като не забравям, че това всъщност изисква постоянни усилия. Стремя се да се храня здравословно и да се движа много. Преди всичко обаче показвам непрекъснато на дъщеря си, че мама се чувства чудесно в своята кожа, без значение как изглежда тази кожа или в кой размер панталони ще се вмъкне. Защото съществуват толкова много и толкова важни неща в живота отвъд това как изглеждаме. И да, аз не съм XS размер, носът ми е кръгъл и зъбите ми не са симетрични. Но фактът, че моята мъничка дъщеричка ме поглежда и въпреки всичките ми недостатъци възкликва „мама е красива“ означава, че се справям добре. Поне засега.
Тина е майка, съпруга и юридически консултант по търговски спорове, работи в Ню Йорк и се наслаждава на живота със съпруга си и малката си дъщеричка.
Ще се радваме да споделите вашата история - за майчинството, живота, кариерата, промяната, изборите, които правим, за всичко, което вълнува една Dama. Пишете ни във фейсбук, а ние ще публикуваме най-вдъхновяващите разкази.
НАЗАД
