X

Невероятно: Момиче пребори анорексията и стана шампионка по бодибилдинг

от в 09:49 на 05.04.2017 в Всичко за теб | Историите на една дама


Невероятно: Момиче пребори анорексията и стана шампионка по бодибилдинг

Невероятно: Момиче пребори анорексията и стана шампионка по бодибилдинг

Никола Кинг тежала само 25 кг и в продължение на 6 години се борела с хранителното разстройство. Но днес тя изглежда просто неузнаваемо. Само за 18 месеца младата дама се превръща от скелет в бодибилдър и днес вече може да се похвали с шампионска титла.

24-годишното момиче е обявено за шампион в категорията „Най-невероятна трансформация“, но само до преди няколко години лекарите ѝ казват, че няма да живее още дълго. Съветват я да се сбогува със семейството си, защото органите ѝ бавно отказват. В онези тежки моменти едва ли някой би предположил, че „невероятната трансформация“ ще се случи.

Никола започнала маниакално да брои калориите си, когато е на 16 г. Скоро след това попада в капана на анорексията. Момичето не се храни с почти нищо седмици наред, понякога отказва да пие дори вода.

С времето косата ѝ започнала да пада, цикълът ѝ спрял, а болката била постоянна. В най-лошия си период Никола тежала само 25 кг, индексът ѝ на телесна маса бил само 8 и по нейни думи в онези моменти се чувствала като мъртва.

През 2011 г. по чудо оцелява, след като изпада в криза и три седмици е упоена, хранена чрез тръбички в болницата. Шест месеца по-късно, през юни 2012 г., е изписана от болницата, но борбата продължава.

През следващите няколко месеца тя решава, че трябва да направи нещо, за да спаси живота си и започва да ходи на фитнес. Промяната е много бавна, а Никола не може да се отърси напълно от предишния си начин на мислене, докато не се запалва по бодибилдинга през 2015 г.

Сега високата 175 см. Никола тежи 57 кг, храни се балансирано и вдига 40 килограма.

„В най-лошия ми период бях само 25 кг. Бях приета в болница, защото не се бях хранила с почти нищо месеци наред и не бях пила вода от седмици“, разказва Никола. „Тялото ми отказваше. На два пъти лекарите казаха на родителите ми да се сбогуват с мен. Казаха ни, че няма да оживея.“

„Болестта беше толкова напреднала, че се опитаха да ме хранят чрез тръбички и бях на системи, но постоянно ги отскубвах. Исках да умра и се чувствах физически мъртва. Фитнесът ми даде цел и причина да ставам сутрин. Той е моята терапия и бягство, да впрегнеш силите си в нещо здравословно и положително ми действа наистина освобождаващо.“

„Пътят беше много дълъг, но за първи път съм горда от себе си. Никога не съм предполагала, че ще стигна дотук.  Дори не предполагах, че ще съм още жива. Направо е нереално да стигнеш толкова далеч – невероятно е.“

„Все още се боря, защото, въпреки че съм преодоляла болестта, тя никога не си отива напълно. Все пак си мисля, че съм я победила, защото вече не е толкова силна, че да управлява живота ми."

Никола винаги е била слаба, но докато растяла имала здравословен апетит и не се лишавала от храна.

Когато навлязла в тийнейджърските години, започнала да става раздразнителна и често била в лошо настроение. Момичето започнало все повече да се тревожи за външния си вид и скоро започва да ограничава храната си, за да почувства, че има някакъв контрол над живота си.

Някогашните ѝ дрехи, които били размер S, ѝ станали големи, а костите ѝ ставали все по-изпъкнали и видими. Момичето не се спряло и тогава, вместо това започва да тренира усилено, за да изгори всяка една калория, която е приела.

„В училище постоянно исках да съм по-слаба. Сравнявах се с останалите и се вманиачих по образа, който виждах в огледалото. Болестта бавно се намести в главата ми. Първоначално спрях шоколада, после намалих храната и калориите, докато напълно престанах да се храня. В онези моменти все пак исках да се храня, затова отивах до хладилника, но болестта в главата ми беше толкова силна, че буквално физически ме спираше.“

След като Никола е приета в болница, тя преминава през 18-месечна терапия. Но без нейната собствена воля нямаше да пребори анорексията. Днес, когато гледа предишните си снимки и ги сравнява с тези от състезанията, Никола признава: „Боли ме, когато разглеждам снимки от времето, когато бях болна, но от друга страна, чувствам, че съм стигнала много далеч.“

„Без семейството и бодибилдинга едва ли щях да съм тук сега.“



Теми   анорексия | бодибилдинг | трансформация

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.