Събуждаш се, нов ден, ново начало, но вътре в теб е тъмно. Часовникът тиктака тихо и отброява миговете до нейната поява. Тя тихо се промъква до теб и става още по-тъмно. Не искаш да ставаш от леглото, тя те наблюдава отстрани и ти казва: „Няма смисъл, не си струва да се събуждаш,
всичко ще е като вчера”. Сяда до теб в леглото и слага ръце на сърцето ти,
чувстваш, че се задушаваш, че светът около теб се завърта и става страшен, от всеки ъгъл те дебне опасност, но тя е до теб, най-добрата ти приятелка от доста време насам – депресията.
Появи се, преди няколко години, първо беше сянка, която ти отбягваше и не искаше да те доближава, защото усещаше, че ще те зарази с тъмнината си. Бягаше, веднага щом я зърнеше и запълваше времето си с приятни неща, които поне за малко връщаха усмивката върху лицето ти. Но, докато бягаше от тъмната гостенка и препускаше бързо през живота си, се натъкна на много нови приятели, които също бягаха от нея, но вече се бяха уморили и скъсяваха
разстоянието между нея и себе си. В един момент тя ги настигна, повали ги, обсеби ги и ги превърна в чудовища, които започнаха да те нараняват ден след ден, да разбиват мечтите ти на пух и прах, и да те карат да губиш частици от твоята душа.
И така, след голямото надбягване, и ти се предаде, и ти вече имаше нова приятелка, която нямаше търпение да промени и твоя свят, както светът на твоите вече бивши приятели, които след като избягаха от пипалата и, забравиха вече за теб.
Първият подарък, който новата ти приятелка ти подари бяха сълзите и
разочарованието от хората и света. Ти плачеше ден след ден, проклинаше съдбата, самобичуваше се, вината те разяждаше, и страдаше ден след ден. Група нови приятели, които тъмната странница покани, се настаниха при теб. Това бяха страховете, мрачни малки невидими същества, които те парализираха и не ти даваха да направиш крачка напред, за да направиш последен опит за бягство от приятелката си.
Вторият подарък, който получи беше гневът и тъгата. Те непрекъснато танцуваха около теб, и ти се чувстваше все едно потъваш в дълбините на ада, а после възкръсваш за нов живот. Животът ти беше като въртележка, толкова бързо всичко се променяше, че нямаше сили да поемеш дъх между поредното изкачване и слизане на твоето конче, което не беше обаче розов еднорог. Но тя пак беше до теб и държеше ръката ти, шептейки тихо: Не ставаш, няма
да се справиш, не заслужаваш, ти загуби, няма да спечелиш никога вече” И ти я слушаше, вярвайки и безрезервно, все пак сега тя е най-добрата ти приятелка и ти помага в този труден момент. И дойде ред, и ти да подариш нещо на своята приятелка. Тя тихо те гледаше право в очите и чакаше, чакаше това, за което беше станала твоя приятелка – искаше твоята душа, животът ти, нямаше търпение да ги получи, за да може да останеш във вечния и
плен. Започна да и ги даваш, ден след ден, час след час и тя беше щастлива, но ти не, вече не изпитваше радост от нищо, стоеше и не знаеше какво да правиш, отбягваха те, ти се криеше, беше ти самотно, но никой не обича хора като теб, никой не обича нещастните, тъжните, изгубени хора.
Искаше да се махнеш от този свят, вече не вярваше в нищо, не виждаше смисъл в да живееш, искаше да можеш да бягаш пак, но беше трудно, тя не те пускаше……………….
Пак си в леглото, тя е до теб, ставаш, обличаш се, обръщаш лице към нея, тя ти се смее: „Няма да се справиш, не струваш, знаеш го, престани и се върни тук”. Но този път не я слушаш, усмихваш се, излизаш навън и се радваш на слънцето, на новия ден и ти е топло в душата. Все още има живот в теб, все още има смисъл, но и тя е там и ти го знаеш, но вече не е толкова тъмна и страшна като преди, всяка твоя усмивка, я прави прозрачна и невидима, защото тя не понася щастието, не понася любовта, не понася доброто, храни се от злото.
Връщаш се вкъщи, знаеш, че борбата с най-добрата ти приятелка ще продължи, но сега е по-лесно, тя е станала прозрачна, вече не ти действа като преди, усмихваш и се и продължаваш към щастието си. Ще падаш отново, ще страдаш, но накрая тя ще изчезне и ще разбереш, че си вече друг човек, че духът ти е станал по-силен, че отново можеш да се радваш на живота, да
обичаш с пълно сърце, да цениш, и уважаваш себе си.
Твоята приятелка ти е предала най-важния урок в този живот да обичаш себе си, такъв, какъвто си и да намираш смисъл в малките неща, да цениш истинското в живота, и да бъдеш себе си, защото депресията идва при този, който е изгубил душата си, който е станал пленник на хората, на света, на външното. Тя идва да пробуди пламъка в теб, светлината в теб и да те насочи към твоята истинска цел в живота, която ще ти носи щастие, любов и безброй още дарове, които заслужаваш, защото си специален, защото си човек.
Автор: Flame
Ако обичате да разказвате истории, имате вдъхновение и интересен непубликуван текст, който искате да споделите с повече хора - можете да ни го изпратите тук!
НАЗАД
