„С какво не мога да се примиря ли? Много са нещата, с които не мога да се примиря. Живеем в държава, в която за децата и хората с увреждания не се прави нищо. Те са невидими и за управниците, и за по голямата част от обществото. Почти никъде няма изградена, така наречената, достъпна среда за инвалидни колички. Когато излизаме навън, бутам количката по шосето, за да си спестя качването и свалянето от бордюрите. Държавата отпуска смешни пари. За да може да ги взимаш се изискват купища документи и тичане по инстанции. Аз не мога да работя, както и по-голямата част от майките на деца с детска церебрална парализа, защото се грижим за рожбите си. Родителите сме принудени да просим, за да може да подобрим поне с малко състоянието на децата. В България няма много специализирани центрове за провеждане на рехабилитация, а би трябва да има във всеки един град. Трудно е да се гледа дете с увреждания в нашата страна“, споделя Анна Дамянова.
Заради лекарска немарливост, нейната дъщеря Снежанка, се ражда в осмия месец от бременността, в тежко общо състояние - 1.290 кг., с кръвоизлив в мозъка. Развива детска церебрална парализа, хидроцефалия, в последствие и епилепсия. Днес, Снежи е на 15 години, иска да тича, да танцува, да играе наравно с другите деца, но не може....
Снежанка посещава училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ – София, сектор за деца с множествени увреждания. Тя е енергично и любвеобилно дете, но за съжаление, не е ментално съхранена. Енергията ѝ е неизчерпаема и когато е у дома тя почти не застава на едно място. Лазейки или придържайки се по стените и мебелите, се придвижва от стая в стая. Желанието ѝ да помага в домакинската работа на майка ѝ и баба ѝ я подтиква да опитва да мие чинии или да подава прането, за да бъде простряно. След това иска похвали, обожава да я гушкат и хвалят. Дете, колкото като всички останали, наши, здрави деца, толкова и различно, нуждаещо се от денонощните грижи на близките си, както и на специалисти – рехабилитатор, логопед, психолог, а пари, за да им се плаща няма.
„За съжаление, сумите, които са необходими, за да продължим започнатото лечението на Снежанка са непосилни за мен - аз съм самотна майка и отглеждам Снежанка само с помощта на моята майка. Затова се обръщам към всички вас: Моля ви, помогнете, подарете един по-добър живот на моето прекрасно момиченце! Всеки в този живот има право на шанс!“, зове за помощ Анна Дамянова.
Анна е човек, който е устоял на атаката на лекарите, които са я увещавали да изостави рожбата си в дом още в първите дни след раждането. „Мотивите“, които са изтъквали медиците са били, че ще се срамува от нея, че хората ще се подиграват на детето ѝ...... Но тя се бори всеки ден. Посещава психолог, който и помага да издържи психически в тежкото си ежедневие. Разбитите ѝ нерви са цената, която плаща, за това, че майчинският ѝ инстинкт не я е подвел, и Снежи не е в окаяното състояние, в което са децата с увреждания изоставени от родители си в държавните домовете.
Колкото и малки да са възможностите ви, всеки лев е от значение за Снежанка. Затова ви молим, дарете за един по-достоен живот на това слънчево дете!
Дарителските сметки, на които всеки, който има възможност и желание да помогне са в банка ДСК:
BIC: STSABGSF
BGN: BG96STSA93000019280216 - лева
EUR: BG79STSA93000019280231 - евро
USD: BG63STSA93000019280228 - долари
Титуляр на сметката: Снежанка Баръш Мустафова
PayPal: [email protected]
За повече информация за Снежанка, посетете и официалната ѝ страница.
Може да помогнете и като изпратите дарителски смс с текст „DMS SNEJANKA“на кратък номер 17 777 с цена 1лв.
Имате възможност да се включите и в благотворителната инициативата „Да подарим по-добър живот чрез танц“
НАЗАД
