Някои хора няма да те оценят, докато не си тръгнеш от тях.
Някои хора ще осъзнаят какво са имали едва когато вече не ми даваш това, което са приемали за даденост, когато вече не им изпращаш мили съобщения, които те са игнорирали, когато не ги посрещаш с отворени обятия, всеки път когато са благоволявали да почукат на вратата ти. Когато вече не чакаш със свит в очакване стомах тяхното обаждане.
Някои хора няма да осъзнаят колко голяма е била любовта ти, докато не се убедят, че никой друг не може да ги обича толкова всеотдайно.
Някои хора ще осъзнаят какво са имали едва когато установят, че не могат да открият никой, който да ги обича с всичко, от което те се срамуват, някой, който да ги гледа така, сякаш са единственото, което някога са искали от живота, някой, с когото да се чувстват у дома – защитени от хаоса и шума на света.
Някои хора ще се борят за вниманието ти, само след като спреш да им даваш своето.
Някои хора ще осъзнаят какво са имали едва когато спреш да ги боготвориш. Когато спреш да харесваш всичките им странности, когато вече не се опитваш да задоволиш всичките им прищевки, когато не се опитваш да прочетеш мислите им и да предусетиш желанията им. Когато спреш да им звъниш по средата на деня, просто за да им кажеш, че ги обичаш. Когато спреш да им купуваш нещата, които бегло са споменали в някой разговор. Когато вече не зарязваш всичко, за да бъдеш с тях тогава, когато искат. И където искат.
Някои хора ще се опитат да си те върнат, само след като са те изгубили.
Някои хора ще осъзнаят какво са имали едва когато си спомнят, че и ти имаш опции. Че и ти можеш да избираш. Че някъде там има някой, който е по-добър избор за теб. И ти направиш този избор. Когато откажеш да се примиряш с това да бъдеш просто възможност за тях.
Някои хора ще изпитат липсата ти, само след като ги забравиш.
Някои хора ще осъзнаят какво са имали едва когато забравиш да им се обадиш на рожденния ден, когато забравиш да ги поздравиш без повод с любимата им песен, когато изхвърлиш общите ви спомени. Когато забравиш как са те карали да се чувстваш.
Някои хора ще започнат да те уважават, само след като им обърнеш гръб.
Някои хора ще осъзнаят какво са имали едва когато осъзнаят какви компромиси със себе си е трябвало да правиш заради тях. Когато си спомнят колко пъти са получавали прошката ти, без дори да са молили за нея. Без да я заслужавали. Когато си дадат сметка, че те няма, защото ти е дошло до гуша от тях и техния егоизъм. От тяхната нерешителност. От използвачеството им. И ще бъдат объркани – защото са приемали твоето търпение за даденост. Приемали са теб за даденост.
Някои хора ще те обичат, само след като спреш да ги обичаш.
Някои хора ще осъзнаят какво са имали едва когато докосването на ръцете им вече не ти липсва. Когато не ти липсва гласът им, очите им. Когато видят, че вече не си същият човек и не гледаш на тях по същия начин. Когато вече не мислиш да тях, преди да заспиш. Когато не им се обаждаш, веднага щом се събудиш.
Но тези хора никога няма да имат възможността да бъдат с теб отново, защото, когато най-сетне те поискат, твоето сърце ще принадлежи на някой, който няма нужда да те губи, за да иска да те запази.
Автор: Рания Найм
НАЗАД
