Някъде там има жена, която седи сама. Наблюдава преминаващите влюбени двойки и мечтае за половинка. Сърди се на живота защо все на нея. Ругае го. Обвинява го.
Някъде там има двойка, която поредна нощ завършва вечерта в скандал. Заспиват с гръб един към друг. Всеки един мечтаещ да е независим и свободен. Да седи сам. Някъде там. Обвиняват живота.
Някъде там има семейство, което се опитва да създаде поколение. Повече от половин година неуспешно. Сриват се. Обвиняват живота.
Някъде там има жена, която разбира, че никога няма да може да създаде поколение. Репродуктивни проблеми. Обвинява живота. Защо на нея?
Някъде там има човек, който има всичко, което ти искаш. Някъде там има човек, който мечтае за всичко, което ти имаш. Хората сме настроени да обвиняваме, да съдим, да се оплакваме, да не оценяваме. Не умеем да учим уроците, които животът ни дава. Пропиляваме времето си в гледане настрани.
Винаги ще има някой по-добър от нас. И по-лош от нас. Винаги ще има ситуации и хора, които трябва да се преживеят. Да се надживеят. Да се пуснат. Да ни поучат. Да преборим.
Нищо и никой не бива и не трябва да ни кара да мислим, че животът не е прекрасен. Дори понякога това да е самия живот!
Aвтор: Силвия Крумова
НАЗАД
