Ерих Мария Ремарк е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк,роден е в Оснабрюк, Северна Германия. Авторът добавя "Мария" към своето име в памет на майка си.
Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи. Самият той участва в Първата световна война, когато е едва 18-годишен. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920) и литературата се превръща в негово призвание. Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, Турция, включително и България. В литературата той оставя незаличими следи, а творчеството му остава пример за поколения напред. Автор е на романите "На Западния фронт нищо ново" (1929),"Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971).
1. Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането".
2. Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.
3. Такъв е светът - може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
4. Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.
5. Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.
6. Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.
7. Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
8. Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
9. В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
10. Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.
11. Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
12. Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
13. Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.
14. Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.
15. Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
16. Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
17. Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това, едва когато е късно.
18. Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.
19. Смел е само оня, който познава и страха.
20. Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.
21. Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.
22. Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
23. Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.
24. Това, което не можеш да получиш, винаги ти се струва по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизмът на човешкия живот.
25. Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света.
НАЗАД
