Роднините не можем да си изберем, но при приятелите имаме възможност. В течение на живота ще срещаме различни хора. С някой от тях ще преплитаме пътищата си, с други няма да открием и една допирна точка. Хубаво е, когато се запознаем с първите да използваме момента и да благодарим за неговото случване. Ако съдбата иска някой да остане в живота ни и е сигурна, че ние имаме нужда от неговото присъствие, нищо не може да ѝ попречи, за да направи това.
Историята на моят път помни един човек, с който се разминавахме много, но благодарение на ината на въпросната съдба, остана част от моя път и сега е една от най-важните му части и посоки. Един човек, без когото аз щях да съм една прашинка, лутаща се в нищото. Ако някой ми беше казал тогава, че този човек ще изиграе една от най-важните роли в живота ми, може би нямаше да му повярвам.
И когато казвам човек, искам да се чете жена, но не каква да е жена. Има моменти, в които се чувствам объркана. Зверски объркана. Знам отговорите, въпросите и въпреки това се въртя около центъра си търсеща посока. Тогава се появява тя и не прави нищо, просто ме изслушва и седи до мен. Чува тишината ми. Не ме напътства. Не ми дава съвети. Не ми натриса мнението си. Не прави нищо. Оставя ме да бъда себе си. Без тежест, без излишно лигаване. Всичко е точно, кратко и ясно.
- Алооо! – изричам ентусиазирано.
- Преди малко тъкмо мислех да ти звънна. Ей така, просто имах нужда те чуя. Не някой друг, а теб.
- Не ни е за първи път.
- Ти как си? Нещо станало ли е?
- Ами неее. Всичко си е наред, както винаги е било и както трябва да бъде. – без грам ирония й отвръщам. Наистина всичко е наред.
- Да се видим?
- Четеш ми мислите. Оправям се и ти звъня.
- Чуваме се.
В този разговор има повече любов и грижа, отколкото във всяко „обичам те“ на света! Нямам нужда от нищо друго. Само да знам, че ще я има винаги, когато забравя коя съм, за да ми го припомня. Само да знам, че ще я има, когато светът ми се разпада. Не за да ме спасява, а за да ѝ разкажа как съм решила да си изградя нов. Защото тя не е просто човек, а е силна жена. В нейно присъствие не мога да си представя да бъда нещо друго, освен нейно отражение.
Автор: silviámica
НАЗАД
