Никога не си бил мой, но все пак ми липсваш

„Никога не си бил напълно мой, но бяхме близки.

Думите, прегръдките, смехът... те ни свързваха през времето и пространството. Бяхме свързани, защото винаги знаехме как да разсмеем другия. И макар нищо да не беше изречено гласно, чувствата бяха повече от ясни, просто се криеха под повърхността.

Никога не си бил мой, но понякога имах чувството, че си.

Струваше ми се толкова правилно и хубаво, когато се обръщаше към мен за съвет, когато до късно си говорехме по телефона и аз не можех да спра да се смея. Струваше ми се толкова правилно, когато ми споделяше истории за баща си, за братята ти и за момичето, което си обичал, когато си бил съвсем млад. Струваше ми се толкова правилно, когато ми споделяше тайни, които никой друг не знаеше и които обещах никога да не издавам.

Може би никога не сме говорили за „нас“ и какво има помежду ни, но нямаше нужда. Винаги бих те защитила. Бих умряла за теб. Бих те целунала, ако ми бе позволил.

Никога не си бил мой, но те обичах

Обичах те безусловно и в най-тежките ти моменти. Обичах те дълбоко, когато отпускаше уморен глава на рамото ми. Обичах те търпеливо, докато преследваше други жени, които никога нямаше да ти дадат сърцето си.

Обичах те от разстояние, когато се влюби в друга... някоя, която не бях аз.

Точно в онзи момент сякаш не болеше, но... Между нас имаше нещо неизречено, една черта, която не искахме да преминаваме, защото никога не ни е било писано да бъдем заедно.

Тогава нямах против да те обичам от разстояние, да те подкрепям, да изслушвам тайните ти, да ти бъда приятел. Не исках нищо повече, защото всяка споделена частица от теб беше на сигурно място в сърцето ми.

След това разстоянието застана помежду ни и осъзнах колко трудно е да ти липсва нещо, което никога не е било твое.

Ти никога не си бил мой, но все пак ми липсва начинът, по който затваряш очи, когато си изтощен. Липсва ми начинът, който си сваляш обувките, и как бързаш да си отвориш бира след тежък ден. Липсва ми начинът, по който се смееш на най-глупавите снимки онлайн и как веднага ми ги изпращаше, въпреки че щяхме да се видим съвсем скоро.

Още ми липсва това, че ми споделяше, че ми разказваше за нея, че искаше от мен съвет и утеха.

Между нас никога не е имало трудности.

Липсва ми начинът, по който се чувствах с теб – сякаш бях твоя, въпреки че не бях.

Ти никога не си бил мой, но все пак липсваш. Липсваш ми всеки ден.

И аз никога не съм била твоя, но понякога се питам дали и ти изпитваш същата болка.“

Мариса Донъли

НАЗАД