Нощите са дълги.
Когато най-накрая се прибереш вкъщи, с болничната гривна на китката и бебенцето ти, но то не спира да плаче. Когато опиташ всичко, което знаеш, за да го успокоиш и нищо не работи и накрая сълзите на радост се превърнат в сълзи на разочарование и изтощение.
Нощите са дълги.
Когато пееш приспивни песни, а легълцето, която си избрала с толкова любов е празно, а ти обикаляш дома си с бебето в ръце, молейки се да заспи.
Нощите са дълги.
Когато температурата на съкровището ти е висока, а очите му се уморени. Когато малкото му тяло е изтощено от болест, а ти не знаеш какво не е наред. Когато се обадиш на спешна помощ или потърсиш симптомите онлайн.
Нощите са дълги.
Когато лежиш будна през нощта и се чудиш дали детето ти има приятели в училище. Тялото ти е уморено, но умът ти все още си задава въпроси.
Нощите са дълги.
Когато детето, което не спира да говори и да те пита за всичко, а няколко години по-късно седи мълчаливо и гледа в телефона си. Когато вече не те гледа с интерес, а с досада.
Нощите са дълги.
Когато се притесняваш дали е запомнило всичко от важните разговори, които сте водили. Когато излезе с приятелите си и се надяваш, че ще бъде лидер, а не последовател. Когато знаеш, че тази вечер е последната преди да се изнесе завинаги.
Да, нощите са дълги.
Но годините?
О, годините са кратки.
Когато вчера си го гушкала, за да заспи, а днес отива на детска градина.
Годините са кратки.
Когато малката ръчичка, която стискаше пръстите ти, сега ти маха за довиждане, влизайки в училище.
Годините са кратки.
Когато малкото ти съкровище беше напълно зависимо от теб, а днес вече има собствен вкус и предпочитания.
Годините са кратки.
Когато бебето, което не спеше по цели нощи, сега спи до обяд.
Годините са кратки.
Когато детето ти изведнъж порасна. Когато твоят път стана негов път. Когато то има свое дете.
Но ти винаги ще помниш...
Нощите са много дълги. Но годините са много кратки.
НАЗАД
