Нощта срещу Андреевден – 29 срещу 30 ноември – е една от най-силните и благословени в българската традиция. Смята се, че тогава небето се „отваря“, а добрата енергия на покровителя на растежа, плодородието и благоденствието – Свети Андрей – стига право до домовете и сърцата на хората. Това е време, в което дори най-скритите мечти могат да започнат да поникват като зрънце, посято на плодородна земя.
Според старите вярвания, нощта е наситена с енергия за благополучие, материално изобилие и сбъдване на лични копнежи. Затова хората вярвали, че ако тогава отправиш молба или желание към висшите сили, то ще бъде чуто. Казват, че Свети Андрей благославя всеки искрен стремеж – било то свързан с дом, любов, работа, здраве или ново начало.
Много семейства оставяли в дома си варена царевица, боб, жито или други „надуващи се“ храни. Смисълът бил прост: както зърното набъбва, така да „пораства“ и късметът през идната година.
Тази нощ е подходяща и за лични ритуали на благодарност и настройване на енергията за нов старт. Пламъкът на свещ, тиха молитва, мисъл, изпълнена с вяра – всичко това усилва вибрациите на доброто.
Вярва се, че каквото сърцето поиска в нощта срещу Андреевден, ще намери своя път към сбъдване. Нужно е само едно – да поискаш с чисто намерение и да позволиш на доброто да те намери.
НАЗАД
