X

Нутриционистът Магдалена Пашова разкрива 5-те най-големи заблуди за здравословното хранене

от в 10:50 на 14.10.2015 в Здраве и спорт | Полезни храни


Нутриционистът Магдалена Пашова разкрива 5-те най-големи заблуди за здравословното хранене

Нутриционистът Магдалена Пашова разкрива 5-те най-големи заблуди за здравословното хранене

Магдалена Пашова има онова магнетично излъчване на хората, които са открили призванието си и работят, това за което са създадени. От две години насам тя практикува нутриционистика в България. Ако се чудите какво представлява тази наука, не сте единствените. Тя не се изучава по нашите географски ширини и дори е рядко срещана в Европа. Нутриционистиката всъщност е наука за пълноценното хранене, тя се развива непрекъснато и освен влиянието на отделните храни върху човешкия организъм, изучава и негативното влияние на технологизация и химизация на храната - прецедент в историята на човечеството досега. Магдалена е автор и на книгата "По-здрави бебета", която се появява като естествено продължение на опита и като майка на малка дъщеричка. 

Всъщност Маги започва професионалния си път като финансист, завършила е МИО и финанси, но не се чувства емоционално удовлетворена от работата си. Така, малко преди да навърши 30 години, тя решава, че моментът да промени живота си е дошъл. Взима смелото решение да тръгне по нов път с идеята, че: "Има нужда да се среща с повече хора, да прави по-креативни неща." Първоначално се насочва към психология, а през нея успява да открие и нутриционистиката - събирателна точка на интересите й - хранене, психология, възможност да работиш с хора. Тъй като тази специалност не се изучава в България, Магдалена избира канадска програма за обучение, която завършва дистанционно. "Интересното е, че това е специалност, която непрекъснато се развива, тоест за да бъдеш добър в работата си трябва непрекъснато да актуализираш познанията си по темата." - признава тя. 

В това интервю Маги споделя някои от най-полезните си и приложими съвети с читателките на Dama.bg

Какви са ползите от нутриционистиката, в България има ли интерес към нея?

Все повече хора се осъзнават и започват да виждат ефектите от хаотичното хранене, от индустриалните храни и търсят истината, тоест как да се хранят добре. Толкова е много информацията обаче и е толкова конфликтна и противоречива, че когато тръгнеш да четеш сайтове, форуми и книги  се объркваш и вече не знаеш на кого да вярваш. Един експерт ти казва "не закусвай", друг ти казва "закусвай", един ти казва "яж само растителна храна, защото тя е жива храна", друг ти казва "яж животински мазнини, защото от растителната не усвояваш мазнините и мозъкът ти не функционира". На практика всяка една от тези теории е вярна сама по себе си и повечето често са подкрепени с академични факти, примери на реални хора, но най-важното е човек да може да разбере коя от теориите работи за него самия, защото всеки един от нас е много индивидуален като комбинация от физически, емоционални, духовни елементи и всички те работят заедно.

Тоест това, което е идеално като хранене за мен, може да не е идеалното хранене за теб. Аз не наричам дадено хранене грешно или правилно. Не мога да кажа "веганството е правилният начин на хранене" или "месото е задължително за всички", няма такова нещо като еднакъв режим за всички. Има идеалната за този човек, в този период от живота му. Тъй като различните етапи, през които преминаваме могат да изискват различен начин на хранене.

Все повече млади родители се интересуват от правилния начин на хранене, защото искат да отглеждат здрави деца и за да им дадат добър пример, а за да се случи това трябва те самите да имат познания.

Кои според теб са 5-те най-големи заблуди за здравословното хранене?

1. По-малко калории, по-малко килограми?

При хората, които искат да отслабват, е вярването, че негативният калориен прием води до отслабване, например ако консумирам по-малко калории отколкото изгарям ще отслабна. Обикновено такива хора се хранят рестриктивно, спазват диети или се опитват много да спортуват, за да изгарят повече. Това е някак си логично, когато човек си го мисли. Но ако беше така нямаше да има толкова пълни хора, нямаше светът да страда от затлъстяване, защото фитнесите и диетите са измислени отдавна. Отслабването не се дължи само на това, което изгаряме като калории, дължи се на цялото ни физическо здраве. Можем да пълнеем, защото имаме хормонален дисбаланс, защото имаме автоимунно заболяване, защото имаме някаква алергия или просто защото сме под голямо количество хроничен стрес, което означава, че синтезираме по-високи нива на кортизол, което пък не ни помага да превръщаме храната си в енергия, а я в мастна тъкан.

2Митът за силата на волята.

Той се отнася за хора, които знаят как трябва да се хранят, знаят кое е полезно, кое е вредно за тях, но въпреки това не удържат и ядат точно вредните за тях храни и решават, че нямат достатъчно воля, че са слаби като характери. Тук голяма роля имат емоциите ни, храната е най-лесно достъпният компенсаторен механизъм, когато нещо липсва в живота ни, ние се опитваме интуитивно да го заместим с нещо друго. При сериозните отклонения това нещо могат да бъдат алкохол и наркотици, разбира се. В общия случай най-безобидно го правим с храна. Тъжно ни е - хапваме си шоколад, трябва да вземем решение, което ни тежи и ни измъчва, предпочитаме първо да си хапнем и да го отложим. Така че докато човек не открие по-здравословни балансиращи механизми или начина за справяне със стреса, той винаги ще се насочва към храната.

3. "Не мога без сладко!"

Когато някой твърди, че много обича сладко или не може да живее без даден тип храна. Няма такова нещо, особено когато това е вредна храна. Обикновено, когато имаме силен импулс, че ни се яде точно определено нещо, това говори за дефицити в организма и затова, че не си избираме достатъчно качествена храна. Произходът и качеството на храната са много важни затова тя да бъде хранителна и засищаща. Ако човек се храни със стандартната индустриална пакетирана фабрична храна, с много добавки в нея, допълнителни овкусители, консерванти и всякакви други химикали, той много често не засища хранителните си нужди на клетъчно ниво. Тоест тялото му остава гладно, в такъв случай то непрекъснато иска още и още храна. Ето защо човек непрекъснато има чувството, че е гладен.

Спомням си как, когато работех в голяма фирма, докато се занимавах с финанси, наистина ми се случваше по няколко пъти на ден да се чувствам зверски гладна. Обикновено в такива моменти ми се ядеше сладко, падаше ми кръвното, виеше ми се свят. Но и самото ми хранене беше доста по-хаотично. Сега мога да кажа, че като време и енергия работя доста повече, случва ми се да пропусна хранене, но въпреки това не изпадам в такива състояния на зверски глад. Защото тялото ми получава много по-качествена храна. Когато имаме качество, тогава го няма този зов от клетките "имам нужда от храна".

4. "Спазвам режим, храня се здравословно и не отслабвам!"

Хора, които се хранят много добре, чели са, наясно са, избират си чисти и полезни храни, много от тях си ги приготвят сами и т.н. и въпреки това не се чувстват добре, имат излишни килограми или имат здравословни проблеми, с които не могат да се справят. В тези случаи много често се оказва, че въпреки че се хранят много правилно като храна, те не взимат под внимание начина, по който се хранят. Например много често пропускат хранения, хранят се бързо и на крак, няма я осъзнатостта, няма я връзката с храната, няма го момента на забавяне, това да седнеш да изядеш един спокоен обяд или вечеря. Научно доказано е, че когато се храним в работен режим, тоест под стрес или между другото, тогава ние не усвояваме пълноценно храната си. Може да ядеш най-полезните неща, но ако не ги ядеш с правилната нагласа, в правилната обстановка, ще усвоиш само някаква процентна част от тях и тялото ти пак е гладно и пак подава знак за още храна, съответно има по-лоша имунна система, имаш по-малко енергия, просто не можеш да трансформираш тези калории в енергия, която тялото ти да използва.

Винаги когато ме питат какво е здравословно хранене, аз казвам, че това е от комбинация какво ям, как го ям и колко ям. Никога не е само какво, никога не са само продуктите в чинията.

5. "Има един единствен правилен начин на хранене"

Убежденията, които много хора имат, че съществува някакъв начин на хранене, който е идеален. В България в последните години се наложи идеята за веганството като най-еволюционно правилния начин на хранене, че трябва да се яде само жива храна, че тя е най-енергийната и духовна такава. Няма такова нещо, няма научни доказателства, че това е идеалният начин на хранене и то няма как да бъде за всички. Нито исторически назад погледнато имаме епоха или народ или племе, което да е било само на веганска, растителна храна и да е оцеляло. Репродуктивната система на хората има нужда и от животински мазнини. Мозъкът ни се развива благодарение на омега-3, която трудно се усвоява от растителните храни.

Със сигурност има хора, които се чувстват прекрасно с този начин на хранене, това са хора с по-силен метаболизъм, който успява да разгради, усвои и използва храната от растителните източници и те могат да живеят дълго по този начин. Има други обаче, които временно се чувстват добре, защото организмът им се чисти, възстановява и е добре да се хранят така няколко месеца. Но ако от един момент нататък този начин на хранене не им е полезен, не отговаря адекватно на нуждите на тялото им, те могат да изпаднат в сериозни дефицити. Но понеже са убедени с мисълта и разума си, че това е начинът на хранене, те продължават отново сляпо и религиозно фанатично да го следват, пренебрегвайки всички останали сигнали, които идват от тялото им. Изтощени, без никаква енергия, със суха кожа, каквото и да хапнат се подуват и карат само на смутита и крем супи, но отказват да приемат, че растителната храна не е достатъчна за тях.

Големият проблем е, когато слушаме разума, а не тялото. И когато не се доверяваме на сигналите, които идват от физическото. 

Затова най-важното е да се научим да слушаме себе си и да бъдем отворени за промяна. Смятам, че е здравословно, когато човек не изпада в крайности, отворен е към промяна и към това да разбере от какво се нуждае.

Сподели с нашите читателки няколко полезни съвета относно детско хранене и как родителите могат да избегнат желанието на малчуганите за цветни, шарено опаковани храни?

Детското хранене е много важно, от гледна точка на това, че все повече деца страдат от затлъстяване, все повече деца отключват заболявания, като диабет например, които до неотдавна са считани за болести на късната възраст.

Учените смятат, че поколението след 2000 г. ще бъде първото в човешката история, което ще е с по-кратка продължителност на живота от това на предишните поколения и причина е именно затлъстяването и нездравословният начин на живот.

Отговорност, на нас родителите, е да променим тази статистика и да я обърнем, като научим децата си да се хранят по друг начин.

За мен началото трябва да бъде поставено още в най-ранна детска възраст, тоест в периода на захранване, защото тогава започваме да изграждаме здравословни хранителни навици и да свикваме детето на правилните вкусове. Когато още от малко бебе ние му подадем шумолящите и сладки неща и го свикнем с тях, то ще ги иска и по-нататък в живота си.

За мен една от големите глупости, които правят родителите, е да дават на децата бебешки бисквити.Това нещо няма никакъв хранителен смисъл или логика.

Едно бебе има нужда от зеленчуци, плодове, месо, от риба, не от тесто и захар. Тоест една бисквита не му дава никаква хранителна стойност, но го научава, че това е една забавна храна, нещо което може да държи в ръчички, нещо което му се топи в устата. Така съвсем естествено ще го иска и по-късно, когато стане по-голямо.

Друга много често допускана среща от родителите е, когато използват храната за цели, различни от това да нахраним детето. Например, паднало детето, разплакало се и ние му даваме нещо сладичко, за да го утешим. Това се кодира в мозъка, наистина на едно подсъзнателно ниво, то започва да свързва болка, утеха и сладко. Съответно вече го виждаме при възрастните хора, там съвсем подсъзнателно е търсенето "чувствам се зле и имам нужда да се наградя, да се утеша с нещо сладичко". Това ни е кодирано всъщност още от детството и вече на възраст можем да го променим, но изисква едно по-конценрирано усилие.

Храната служи на децата, за да им дава енергия и да им помага да растат, затова си има време и място за хранене.

Храната не е за игра, тя не е за забавление или за правене между другото.

Тоест това разнасяне на храна по всяко време - докато играят, докато учат, докато ги придвижваме в колата, непрекъснатото гризкане на нещо е абсолютно неправилен подход, защото от една страна детето най-малкото си разваля храненето и когато трябва да обядва или вечеря то не е достатъчно гладно и от онази истинската храна хапва по-малко и второ научава, че храната е нещо за правене по всяко време, тоест то няма здрава връзка с нея.

Много неща могат да се направят за подобряване на детското хранене, но колкото по-отрано започнем да ги прилагаме, колкото повече ги затвърждаваме с личен пример, толкова повече можем да говорим за отговорна родителска грижа с цел превенция.

Много хора смятат, че е прекалено трудно да се хранят здравословно. Какво би ги посъветвала?

Представата за здравословно хранене на всеки е различна. Има хора които са много крайни в своите разбирания. Те вярват, че всичко трябва да са си го приготвили сами, че всичко трябва да е с абсолютно чист произход и т.н. Тогава наистина е трудно, особено ако си работещ човек и освен да се грижиш за храната на масата си, имаш и други отговорности.

За мен не е здравословно, ако мислиш непрекъснато за храна, нормално е да мислиш за нея, когато енергията ти е намаляла и имаш нужда да се нахраниш, за да си я върнеш обратно. Хубаво е това да се случва приблизително в часовете за хранене.

Когато имаш добра система на планиране, няма да оставиш за последния момент да измислиш с какво да се нахраниш, ще знаеш какво можеш да си приготвиш и да използваш като заготовка или пък ще знаеш откъде да си поръчаш нещо, което да отговаря на твоите представи за чиста и здравословна храна. Абсолютно всичко е възможно, когато човек има системата на предварително планиране. Важното е да не се вторачваш и фокусираш в храната и да не се чувстваш виновен, ако хапнеш нещо, което не отговаря на твоята представа за здравословно. 

Освен това здравословното хранене е една поредица от избори, няма как всички тези избори да бъдат добри. Понякога просто възникват обстоятелства, които възпрепятстват това. Човек пътува, животът се случва, не може всяко едно ядене да отговаря на всички критерии. От тази гледна точка е добре да се стремим да спазваме един баланс, който за някои може да е 70 на 30%, за други 80/20 %, за трети 90/10 %. Тоест по-голямата част от изборите ни да бъдат наистина здравословни като какво, как и колко хапваме и да знаем, че сме си оставили един балансиращ отрязък, в който можем да ядем и по-малко здравословни неща, просто защото ежедневието ни го налага. 

Какво би посъветвала читателките ни относно часовете на хранене?

Това също е индивидуално. Няма правилен отговор на този въпрос. Срещу всеки, който казва "до обяд тялото се чисти и не трябва да закусваме" ще се изправи друг, който ще му отговори "до обяд метаболизмът работи най-ускорено и тогава трябва да се поемат най-много калории". И едното, и другото е вярно, зависи от конкретния човек. Много е важно всеки да разбере кое за него е добре и е работещо и кое го кара да се чувства енергичен, зареден и по-здрав. Със сигурност на обяд е времето, когато метаболизмът работи най-добре и това е времето, когато гори най-много калории от приетата храна. Тоест ако човек има проблем с килограмите, той задължително трябва да изяжда основната част от храната си в обедния пояс. Докато вечерята му е важно да бъде много лека, при това в по-ранните часове на вечерта. Това е универсално. От там нататък закуската наистина е въпрос на индивидуално усещане или на това да слушаш себе си. Аз самата имам сутрини, в които закусвам и такива, в които не го правя. Още повече, ако зная, че имам много ангажименти сутринта и не мога да отделя време за една пълноценна и спокойна закуска. В такива ситуации или не закусвам, или си взимам течна закуска, като смути, например. Няма една рецепта, но приемането на обяд, избягването на обилните късни вечери и спазването на приблизително сходни часове на хранене са добри общи съвети. Под спазване на сходни часове имам предвид, ако закусваме да закусваме горе-долу по едно и също време, обядът да е приблизително по едно и също време, както и вечерята. Тогава организмът ни се настройва, той е малко като малко дете и може да се програмира. Когато знае, че наближава времето за хранене започва да си синтезира съответните храносмилателни ензими, които правят разграждането и усвояването на храната по-пълноценно. 

Често чесовете за вечеря са най-трудни за спазване. По-скоро би било хората да се опитват да спазват интервал от два часа и половина - три преди лягане, за да може храната да е разградена, а не да застоява в стомаха и да пречи на пълноценния сън. В идеалния вариант, е добре вечерята да бъде до 6-7 часа, но с оглед на това, че много хора работят до това време, няма как идеалното да се превърне в реално.



Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.