Обещавам си, че следващия път, когато се влюбя, няма да забравя, че първо трябва да съм влюбена в себе си, да обичам себе си, да се грижа за себе си. Да чувам и усещам себе си.
Обещавам си, че следващия път, когато се влюбя, няма да изоставя мечтите си, за да сбъдвам нечий чужди мечти. Няма да обръщам гръб на своя път, за да чертая чужд. Няма да изневеря на себе си, за да превърна в някой друг.
Обещавам си, че следващия път, когато се влюбя, ще се влюбя в истинския човек, а не в представа си за него. А ако истинският не ме кара да се чувствам влюбена, просто ще си тръгна от него. Защото в противен случай всъщност си тръгваш от себе си.
Обещавам си, че следващия път, когато се влюбя, няма да се опитвам да го променям. И няма да позволя да ме променят. Ще искам откровеност, а не пози. Искрена и осъзната любов, а не... игра на любов.
Обещавам си, че следващия път, когато се влюбя, няма да наранявам. И няма да оставя да ме наранят. Защото не е вярно, че от любовта боли. Боли от неосъществените обещание. Боли от напразните надежди. Боли от лъжата. Най-вече от тази към себе си.
Обещавам си, че следващия път, когато се влюбя, няма да заглушавам разума си. Просто защото той ще е на същите честоти като сърцето ми. Иначе... просто няма да се влюбя.
НАЗАД
