Била съм влюбена. Той бе моята първа и последна любов. Когато бях с него, целият свят бе по-добър. Това не продължи дълго. В един момент осъзнах в каква посока отива връзката ни. Неговите планове, не отговаряха на моите. Той започна да се опитва да контролира всичко или просто тогава го осъзнах, че е така. Колкото и да ме болеше, трябваше да си тръгна от него.
След като сълзите намаляха, започнах да излизам с момчета и да си падам по тях, колкото и неподходящи да бяха те.
Започнах да търся любовта, защото не исках да съм сама.
Оставах да спя у приятел, защото не исках да спя в моя апартамент. Исках да открия връзки, които не съществуваха. Убеждавах се, че съм щастлива, когато не бях.
Опитвах се да го забравя. Исках да съм силна.
Исках да изглеждам така, защото другите щяха да мислят колко съм слаба и жалка. Щяха да ми повтарят, че трябва да продължа напред.
Това, което не знаех тогава, бе, че няма определено време, за което да се възстановиш. Имаш правото да те боли и да страдаш.
Не се събуждаш един ден, за да усетиш, че вече си добре.
Да се научиш да живееш без човека, с когото си започнала да градиш живота си, не е лесно. Не знаех какво да правя с чувсвата си. Отвън се преструвах на силна, а отвътре се разпадах, бях слаба. Бях убедена, че раздялата ни е била грешка, но той ме забрави толкова бързо.
Появи се самотата, а тя, повярвайте ми, те кара да мислиш ирационално. Започваш да харесваш всеки, който прояви минимален интерес към теб.
В теб гори огън, който те топли, докато всичко изглежда така, сякаш се разпада.
Страстта е опасна, но и е нещо, което е вътре в нас. Тя е желание да имаме неща, които просто искаме.
В един момент искаш да знаеш как е той, какво прави само защото толкова искаш вниманието му.
След раздяла трябва да си сама за известно време. За колко ли? Никой не знае. През този период трябва да се възстановиш от раздялата. Трябва да се опиташ да забравиш, колкото и да ти липсва.
Има някои хора, които никога не преодоляват даден човек, но това не е нещо лошо. Важното е, когато започваш нова връзка, да си готова, да знаеш какво те прави щастлива и какво тъжна.
Любовта, създадена, когато си била самотна, не е истинска любов.
Трябва да си с човек, с когото виждаш бъдеще. Не се примирявай с нищо по-малко, защото сърцето ти може да бъде разбито отново.
Знай стойността си. Ако не си готова, не започвай връзка. Трябва да обичаш, когато си готова да се влюбиш в човека до себе си още милиони пъти. Той трябва да те познава и да не те пренебрегва.
Бъди сигурна в себе си и коя си ти сама. Това е важно, защото така откриваш своята сила и осъзнаваш, че е по-добре да си сама, отколкото с човек, който не иска да те уважава. Ще се изненадаш колко много ще научиш.
НАЗАД
