Обичай ме във всичките ми форми

Обичай ме, когато се събудя още от първия звън на алармата и скоча веднага от леглото, още преди да си отворил очи. Когато ризата ми вече е поставена на скрина, за да успея да се облека по-бързо. Когато четката ми за зъби вече е в устата ми и обувките и фреша ми ме чакат да ги грабна на излизане. Когато вече се движа с 300 км/час, още преди думите ти дори да са излязли от устата ти. Когато бързам с целувките и съставям списъци със задачи в съзнанието си. Когато забравя да забележа малките неща - тези малки моменти с теб. Напомняй ми ги, скъпи. Моля те, напомняй ми ги.

Обичай ме, когато видът ми не е най-представителен, когато собственото ми сърце тежи в ръцете ми и не можеш да запълниш празнотата, която чувствам. Когато думите не идват. О, моля те, обичай ме, когато думите не идват. Когато тишината в ума ми ме кара да се чувствам като лишена от живот. Когато се проваля. Когато не виждам всичко, което съм постигнала. Когато всичко, върху което мога да се съсредоточа, е това, което съм загубила. Когато креативността е най-далечният ми приятел. Когато мълча. Обичай ме, когато мълча!

Обичай ме, когато бягаме през фермерския пазар. Когато танцувам с цветя, окичени в косата ми. Когато дърпам ръката ти като малко дете и те дразня ужасно. Когато танцувам под уличното осветление на Нюпорт и не мога да направя нищо друго, освен да отметна главата си назад и да се смея. Обичай ме, когато усещаш, че времето е безкрайно. Когато няма какво да правим и не знаем къде точно сме, но се държим за ръце, забравяйки едновременно за вчера и утре. Обичай ме така, сякаш това е единственият начин да сме живи. Защото за мен това наистина е единственият начин. Наистина.

Обичай ме, когато изляза от банята, а косата ми пада на раменете ми студена и влажна. Когато спиралата ми е направила малки точици под клепачите ми и вече не приличам на самоуверената жена, която познаваш, а на уязвимото дете, което стои пред теб в цялата си бъркотия и сладко несъвършенство и те обича повече от всичко на света.

Обичай ме, когато бутилката вино между нас е празна, а аз завалям думите си със сладко-кисел вкус в устата си. Когато изповедите за искрените ми мечти се изплъзнат от устните ми и ти не си готов за тях. Когато дишането ми е тежко и се държа на рамото ти, за да успявам да седя изправена. Когато целувките ми са небрежни и не мога да си спомня точните думи, които казваш, но все пак ги чувствам в гърдите си. И наистина ги чувствам.

Обичай ме, когато съм като емоционална бомба. Когато не мога да стоя неподвижно. Когато ти соча небостъргачи от прозореца на самолета. Когато докосваме кораловите рифове с пръсти и пеем на рибите, които са на десетки метри под нас. Обичай ме, когато се разтапям всеки път щом хвана всяко малко парче живот и успея да го задържа в дланите си. Обичай ме, когато съм твърде много. Ще бъда твоето "твърде много" и с гордост ще бъда радостта, която не можеш да спреш да чувстваш.

Обичай ме, когато съм шумна. Когато затръшвам врати и викам с цяло гърло. Когато не можеш да разбереш въпросите, който се блъскат в ума ми. Когато сме на противоположни мнения. Когато взема обувките си и си тръгна без да се сбогувам. Когато вляза в колата и карам по магистралата, просто да чуя звука на паважа, който изчезва под гумите. И когато го правя, няма да те напусна завинаги. Винаги ще се връщам. Моля те, обичай ме, когато си уморен от любовта. Когато не ме виждаш пред себе си. Когато почти сме се отказали. Защото аз няма да се откажа. Няма да го направя.

Обичай ме, когато целувките ми са бавни. Когато светът е мъгляв и попадаме в ръцете на другия, сякаш и двамата сме имали намерение да сме точно там. Обичай ме по всички начини, по които не можеш да обичаш тези, които са били преди мен. Обичай ме по начин, по който никога не си имал смелостта да обичаш. Обичай ме, когато светлините са включени. И когато са изключени. Когато звездите си дават обещания, докато ние споделяме мечтите си. Обичай ме по начина, по който обичам себе си и по начините, по които все още не мога. Обичай ме, когато забравя коя съм. Обичай ме, въпреки всяко съмнение, всеки страх. Обичай ме във всичките ми форми.

И аз ще те обичам дори по-силно. Наистина.

НАЗАД