Обичал ти те е някой, когато си била счупена? Ама толкова счупена, че да не знаеш къде са ти частите.
Обичал ли те е някой, когато не си била съвсем за обичане. Когато не всичко е било идеално, а всички измислени полу-любови са те превърнали в дявол, който иска само да мачка, да руши и да отмъщава на всичко, дето и бегло ти напомня за болката, която ти беше причинена.
Обичал ли те е някой когато ясно и категорично си заявявала на света: "Не искам да обичам! Не искам повече! Остави ме намира!"
А той... Не те оставя - изморена от оставяне! Не те предава - изморена от предателства! Показва ти, че "Може" на всичките твои "Не може!" И не се отказва! Никога!
Обичал ли те е някой толкова упорито, че да е невъзможно да не заобичаш и ти? Толкова отчаяно, че да стопи всичкия лед в сърцето ти. Въпреки непоправимия ти инат Въпреки обърнатото на спорт заяждане. Въпреки всичката ти лошотия и кривотия, и проклетия. Всичко се стопява в прегръдката му. Вече не помниш защо си била лоша. Всичко изчезва в целувката му... Вече не помниш защо беше решила да отмъщаваш на света.
Обичал ли те е някой предано, безкрайно, без задръжки, без страх, без мисъл кой е по-слабия, кой има надмощие, кой е водещият във връзката, кой обича повече. Това няма значение... Няма ги и самите въпроси!
Обичал ли те е някой, така че да ти е леко? За първи път да ти е лесно като дишането... Да обичаш и ти! Без да си изглаждате ръбовете. Без да се напасвате, че да си паснете. Без тежестта на компромиса! Без някой да те оформя, като с чук и длето до де му "паснеш". Срещаш го и просто... "клик" - твоите части просто са създадени за неговите! Те вече са напаснати. Предварително!
Обичал ли те е някой с ехото на минал живот? Така познато и с ухание на дом. Сякаш някога нещо ви е спряло... прекъснало е любовта ви и е трябвало да се намерите сега за да я продължите. А ако нещо пак ви спре... Да я продължите пак.
Намирал ли те е някой, когато си била трудна за откриване. Невъзможна!
Стигал ли те е някой, когато си била трудна за достигане. Обичал ли те е някой само с дрехите на гърба ти, че и без тях... Гола! Както си дошла на този свят. Без комфорта на дома ти. Без уменията ти в кухнята. Без удобството на заплатата ти. Без познанията ти по реставриране на мебели, смяна на крушки, завиване на бушони и цепене на дърва! Обичал ли те е някой извън удобното? Извън суетата? Извън целия друг свят?
А сега хубаво си помисли и ми кажи, всъщност... Обичал ли те е някой?!
Автор: Мария Миразчийска
НАЗАД
