Обичам те, но си тръгвам от теб.
Тръгвам си, защото се уморих да те чакам. Уморих се да се надявам. Уморих се да се самозаблуждавам.
Тръгвам си, защото говориш много, а правиш малко. Не. Истината е, че правиш много. Но не и за мен. Когато някой има проблем, ти си там. Когато някой затъва на дъното, ти го вадиш оттам. Когато някой изгуби вярата в себе си, ти му я връщаш. Или може би трябва да кажа "Когато някоя.. ". Подаваш ръка. Изслушваш. Помагаш. Окуражаваш. Там си за другите. Но... за мен не си. Защото знаеш, че аз съм силна. Защото ти е удобно да съм силна.
Влюбих се в теб именно защото си всичко, което току-що казах. И се надявах, че когато ме опознаеш, когато разбереш, че не изпозвам слабостта си, за да я превърна в сила, че не търся спасител, а партньор, че просто не съм като всички, ще избереш мен. Истински ще избереш мен.
Но ти предпочиташ да играеш ролята на рицаря, на принца на бял кон, на мъжа, когото всички гледат с премрежен поглед. Предпочиташ да се чувстваш силен до слаби жени... Защото се изисква истинска сила да си силен до силна жена. Изисква се истинска смелост да споделиш живота си със смела жена. Изисква се истинско мъжество да застанеш до истинска жена.
Затова, макар да те обичам, си тръгвам.
Тръгвам си, защото разбрах, че никога няма да тръгнеш заедно с мен.
Тръгвам си, защото разбрах, че никога няма да застанеш до мен.
Тръгвам си, защото разбрах, че никога няма да избереш мен.
Затова аз ще избера себе си.
НАЗАД
