Умните му очи.
Мириса на споделеното.
И вкуса на простеното.
Топлината в обещанията.
И цялата палитра на надеждите му.
И как трепва, когато ме види.
За хиляден път. А сякаш за първи…
И се влюбвам отново.
В звука на уюта му.
В тихото присъствие, доказано от времето.
В разговори, които се гледат в очите.
И се усещат. Навсякъде.
Дори, когато го боля.
И мълчи страха му в тишина.
Магия?
Сън?
Реалност?
Все едно.
Ако не e той – не е любов. Не сме едно.
НАЗАД
