Образованието в чужбина е тема, която винаги провокира изказването на разнообразие от мнения и наред с това нерядко се превръща в източник на напрежение, стрес и дори семейни разправии.
Знаем ли достатъчно за възможностите за образование в чужбина или само преповтаряме разказаните от приятели на приятели истории за трудностите и несгодите на българския студент в „чужбината“?
Наистина ли ако нямаш финансови средства, то не можеш да си позволиш да учиш във Великобритания, Германия или САЩ? Или трябва да си гений, за да изкараш TOEFL и SAT? Признак на липса на патриотизъм ли е да следваш извън България? По-добре ли е да си голяма рибка в малкото езеро, отколкото малка рибка в голямото?
Тези и други въпроси измъчваха и мен, когато си поставих нелеката задача да кандидатствам за обучение и финансова помощ в едни от най-престижните университети в САЩ. Още помня безсънните нощи, паниката, двата месеца, които прекарах почти изцяло вкъщи, учейки, ужаса от чакането да разбера дали и къде съм приета...
Вероятно подобно решение със своята галактическа важност както за бъдещите студенти, така и за „горките“ им родители е неизбежно съпроводено с известна доза напрежение. Но за да намалим стреса до полезния минимум и да дадем една идея повече яснота какво е да си български студент в чужбина, в рамките на поредица от статии ще ви запознаем с няколко прекрасни млади дами, които учат или са учили в някоя от най-често избираните дестинации за висше образование в чужбина: Великобритания, САЩ, Германия, Испания или Франция.
Днешната ни героиня е Цветелина Станкова
Тя е на 21 години от София. Учи Организация и управление на летища и авиолинии в Buckinghamshire New University във Великобритания, предстои й да бъде втори курс.
„Нещото което винаги ме е заинтригувало е различното“- започва Цвети своя разказ за интересите си, които я провокират да учи тъкмо в Англия. „Гъделичкащото чувство, наречено любопитство, ме дърпа към изследване на всичко ново. За съжаление, съм срещала хора, които дали доброволно или насилени от ежедневието си, са притъпили това гъделичкане някъде там вътре в себе си; някои дори дотолкова са го игнорирали или отлагали, че вече не съм сигурна дали го усещат. Точно това любопитство ме предизвиква да изследвам тайните на все нови и нови неща; въображението ми постоянно се развихря и иска да стигне до все по-далечни дестинации. Пътуването и опознаването на нови култури и хора силно ме привлича и от това последва и моето академично начинание да изучавам тънкостите на една огромна и постоянно развиваща се индустрия като авиацията“.
Защо избра да следваш в Англия?
"По стечение на обстоятелствата майка ми се премести в Англия с идеята да работи и да ме вземе при нея. И така пристигнах в малко градче в провинцията Девън, Южна Англия, преди 6 години“ - припомня си Цвети, която учи в паралелка с интензивно изучаване на английски до 9 клас в столичното 29-то СОУ "Кузман Шапкарев". И макар историята й да не е типичната - тази на завършваща в 
България ученичка, кандидатстваща за прием в Англия, Цвети споделя, че е преживяла сходни, ако не и по-големи трудности по време на приспособяването си. „Най-трудно ми беше свикването с различната култура, пристигнах точно в бурните си тийнейджърски години, когато всеки се търси, вълнува и преживява
нещата донякъде преувеличено“. Откъсването от най-близките приятели и познатата столична реалност се оказват голямо предизвикателство, но „с всичко се свиква“, усмихва се Цвети.
„С отиването ми в университета разбрах, че заобиколиш ли се с хора с подобни на твоите интереси и цели, независимо от коя страна са или какъв език говорят, много по-интересни неща ви обединяват“.
Какви възможности ти дава обучението в Англия, които не би могла да получиш в България?
Винаги съм слушала, че работодателите в България сами създават един парадоксален порочен кръг, понеже търсят хем млади, хем опитни кадри.
За разлика от България, тук още от гимназията учениците се окуражават да намерят поне краткосрочна работа, за да придобият умения. Тази практика продължава и в университета. В университета вече се очаква, че студентът знае как да напише добро CV, да се представи добре на работни интервюта и т.н. И все пак, ако не са получили такъв вид подготовка, има семинари и дори лекции на такива теми. Много от курсовете в университетите дават на студентите възможност да придобият опит в избраната им индустрия, като им отпускат една година стаж – платен! И този стаж по-късно с добре защитената им диплома бива приеман от работодателите като доказателство за отлична теоретична и практическа подготовка.
В университета се предоставя всякаква помощ, от която може един студент да се нуждае. Професорите са постоянно на линия; можеш да ги попиташ за всичко, по всяко време чрез имейл, без изобщо да ти се ядосат.
Наред с това има разнообразие от безплатни социални събития и занимания, възможности за спорт.
Можеш ли накратко да разкажеш на читателките на Dama.bg какъв е процесът за кандидатстване за висши учебни заведения във Великобритания?
Във Великобритания има уебсайт наречен UCAS, чрез който всеки 
кандидатстващ студент може да се регистрира. Процесът е лесен, просто следвате стъпките и попълвате полетата.
Най-важно обаче е мотивационното есе или Personal Statement. В тази част кандидатите имат ограничен брой думи, в рамките на които трябва да изтъкнат качествата си, без да звучат прекалено надуто, като в същото време убедително защитят защо тъкмо те трябва да бъдат приети за избрания курс.
Това, заедно с вписаните оценки от гимназията, дава представа на професорската комисия, оценяваща твоята кандидатура, дали ще бъдеш сериозна и дали специалността е напълно подходяща за теб. От голямо значение е да избереш специалност, която е не само престижна и доходоносна, но и наистина от твой интерес.
Отделно току-що завършилите гимназия български ученици взимат един от изпитите TOEFL или IELTS, които оценяват знанията на ученика по английски. Всеки университет има различни изисквания за необходима оценка от изпита, посочени в сайтовете им.
Естествено, че оценките са важни, но още по-важно е да видят потенциал за развитие у кандидата - това ви гарантира мястото.
Могат ли българските семейства да си позволят обучението в държавата?
Повечето български семейства и бъдещи студенти с право се вълнуват от това по какъв начин да финансират иначе скъпото английско образование.
„Учебните такси тук са доста високи“- признава Цвети и допълва: „определят се според популярността на курса, университета и т.н., варират. В момента моята такса е £7 500 на година, като това не включва разходите за общежитие, храна и други разходи. Това обаче не бива да ви плаши, защото във Великобритания има създадена организацията Student Finance England, която дава кредити на студенти за тяхното обучение и разноски за живот. Кандидатства се он-лайн чрез техният уебсайт. Моят съвет при кандидатстване за отпускане на кредит при тях е да се посъветвате с адвокат, който да ви помогне, защото едно недоглеждане може да ви донесе големи главоболия.“
Наред с това съществува социална стипендия част от National Scholarship Programme, която отпуска до 3 500 паунда на студенти, чиито семейства имат годишен доход под 25 000 паунда, което вероятно обхваща по-голямата част българските семейства.
На въпроса дали ще се върне в България след завършването си Цвети все още не може да даде отговор, но против всичко, което е чувала за връзките, необходими, за да работиш в българските авиолинии, се надява, че след време условията ще се подобрят, така че младите хора с международно образование да имат повече перспективи и у нас.
НАЗАД
