Парламентът прие на първо четене новите правила за почивките, които премахват сливането на почивни дни, но отново дават възможност за блок от три неработни дни по време на официални празници. "За" бяха 80 депутати, "против" - петима, а други петима се въздържаха, предаде Дневник.

Става въпрос за промени в Кодекса на труда, според които отпада сливането със съботно-неделната почивка на празнични дни, когато те са във вторник или в четвъртък, с което се получаваха по четири неработни дни и се обработваше в следваща събота.

Новите текстове, чийто вносител е Министерският съвет, предвиждат, когато официалният празник е в събота или в неделя, да се почива и следващия понеделник. Така след второто гласуване на поправките, тъй като 1 януари 2017 г. е неделя, и понеделникът - 2 януари, ще бъде почивен ден.

Според изчисленията по новите правила ще има 248 работни дни през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Редица работодателски организации обаче са "против", тъй като всъщност се намалява броят на работните дни, които при сегашните правила на сливане на почивки през 2016 г. са 251, или с три повече. Има и притеснения, че Министерският съвет си запазва правото да обявява и други почивни дни, което всъщност позволява последващи решения за сливане на почивни дни, или още по-големи почивки.

Пред "Дневник" председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов (ДПС) обясни, че вероятно на второ четене тази възможност ще отпадне. Такава воля изразиха и от ГЕРБ, и от Патриотичния фронт.

От парламентарната трибуна Адемов обяви, че у нас има 15 официални празника, всички без един неприсъствени. Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък поиска поправките в Кодекса на труда да не бъдат приемани от този парламент. Според него е нужно ново трудово законодателство.

Парламентът прие на първо четене и поправки в Кодекса на труда, с които се премахна т. нар. социален дъмпинг при командировки. Въвеждат се изисквания работодателите да осигурят на командированите в чужбина работници и служители най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Става въпрос за максималната продължителност на работата и минималната продължителност на почивката, минимален брой платени почивни дни, минимални ставки на заплащане, включително за извънреден труд.