Ти си от онези жени.
За които никога не ми става ясно.
Откъде се появяват.
Защо.
Дали като награда.
Или наказание.
С теб искам да опитам всичко.
Познато.
Непознато.
Tакова, което не ми харесва даже.
Защото ще има различен вкус.
В твое присъствие забравям дали съм жаден.
Гладен.
Колко е часът.
Кой ден е дори.
Всичко става субективно.
Губи стойност.
И значение.
Но същевременно.
Става по-смислено.
Ти си огън.
Стихия.
Горски пожар.
Природно бедствие.
И си опасна за мен.
Не защото ще ме опариш.
Или изгориш.
А защото огънят.
Не трябва да си играе.
С барут.
НАЗАД
