Ти се предаваш, само когато всички методи са се оказали безуспешни, ко­гато не можеш да постигнеш целта с нито един метод. Направил си всичко, което е по силите ти. Почукал си на всяка врата и нито една от тях не се е отворила, и си извървял всички пътища и никой от тях не те е извел доникъде. Направил си всичко, което може да се нап­рави, и сега се чувстваш безпомощен. В тази пълна безпомощност може да се случи отдаването.

Не можеш да попиташ как да се отдадеш: самият въпрос е абсурден. Как можеш да попиташ как да се отдадеш? Можеш ли да попиташ как да обичаш?

Любовта или я има, или я няма, и ти не можеш да питаш как да обичаш. А ако някой ти каже и те научи на това да обичаш, за­помни, ти никога няма да можеш да обичаш.

Щом веднъж ти е да­дена техника за любов, ти ще се залепиш за техниката. Затова артис­тите не могат да обичат. Те познават толкова много техники, толкова много методи, а всички ние сме артисти. Щом веднъж си усвоил хитростта как да обичаш, любовта няма да разцъфти, защото можеш да създадеш една външност, илюзия. А илюзията те поставя извън любовта, изолира те от нея. Ти си защитен.

Любов, това означава да си тотално открит, уязвим. Това е опасно. Оставаш незащитен.

Не можем да питаме как да обичаме; не можем да питаме как да се отдадем. То просто се случва. Любовта се случва, отдаването се случва.

По своята дълбока същност любов­та и отдаването са едно и също нещо.”

Ошо