Има мъже със стил, с безупречно изгладена риза, вратовръзка, сако, скъп парфюм, идеална коса, идеална усмивка. Галантни, чаровни, ласкаещи. Преструващи се, че за тях ти не си само секс. Прикрити зад добро възпитание и добри маниери. Мислиш си – той е различен – добро поведение пред обществото и страст, когато сте сами. Палиш се – само от мисълта за него. Ах, този ум – остър, бърз. Може да те побърка. Знае какво да каже, знае как да се държи – най-вече с теб. Но погледът го издава – поглед на хищник. Готов да те разкъса ако му попаднеш в ръцете. Няма да ти прости. И на теб това ти харесва. Но този мъж не носи сигурност. Телефона му е с парола. И ти не я знаеш. Защо ли? Защото в месинджъра му има още десетина други като теб. И понякога ги бърка. Не си спомня какво и кога за последно сте си казали. Оплита се в лъжите си. Досещаш се – но си казваш: „Може би си въобразявам. Прекалено ангажиран е. Той е мъж с класа!” Не можеш да го видиш, когато пожелаеш, има куп ангажименти, работни, разбира се! Не получава съобщенията ти, не могат да се доставят. Работи! Ти какво друго си помисли?
Има мъже, леко срамежливи. Мили, нежни. Добри момчета. Не говорят даже за секс. Нито намек. С прекратени дълги връзки, скрити зад черупка. Те все не са готови - за среща, за теб. Уж си прекрасна, виждат го, ценят те – но уви – трябва им още време да повярват в любовта. Напразни обещания, напразни надежди. Сякаш ти си мъжа в тези взаимоотношения. Ти инициираш разговора, ти предлагаш заведението, ти го взимаш от тях – с колата. Прекалено чувствителни, прекалено раними. Но на тези мъже не може да се разчита. Жена родена си – жена бъди. Не играй неговата роля – ролята на мъжа.
Има мъже – напористи. Не приемащи отказ. Никакъв, по никакъв повод. Стоят и те чакат. Но нищо в теб не трепва. И си откровена с тях и им го казваш – но те все са тук и все те чакат. Винаги. По всяко време. Появяващи се случайно, когато си навън с приятели в заведение, минаващи случайно покрай работата ти: „Да пием набързо по едно кафе?”. Уж им стига да сте само приятели. Носят бонбони, цветя, жадуват за твоето внимание, за твоята любов – за теб самата. И ти се подлъгваш. Но не можеш да излъжеш сърцето си. Дори да се подведеш по доброто отношение – рано или късно краят е неизбежен – не трепва в теб сърцето от неговото присъствие, дори напротив – усещаш се, че си отдъхваш, когато си отиде!
Не губи надежда – има и мъже, които те карат да забравиш за всяка болка, за всяка рана, за всяко разочарование. Които те предразполагат да се чувстваш жена, слаба, нуждаеща се от закрила. А любовта е неизбежна. И си е заслужавало – чакането, опитите, напразните срещи с онези мъже – описани по-горе. Има и такива мъже - мъже, с които чувстваш спокойствие, готови за теб, за връзка, за взаимност, за семейство – и няма нужда от пароли на телефона, от търсене, от молене за обич. Защото за обичта не се моли, обичта се гради. Обичта се отглежда. Тя се храни от искрените чувства, от споделеното време. Почакай още малко! Имай търпение! Има и такива мъже …
… има и такива мъже - носещи сигурност, ухаещи на доверие, прегръщащи – силно и с любов!
Автор: Теди Андреева
НАЗАД
