Винаги ходиш боса.
По къси панталонки.
Вързана на плитки.
Слушаш музика от стар уокмен.
И все четеш нещо.
Имаш много повече книги.
Отколкото обувки.
Бижута.
Или гримове.
Един ден си на вода и чия.
Другия на пица и шоколад.
Ако те мързи да готвиш.
Ядеш направо от хладилника.
С ръце.
Докато не ти стане студено.
Когато не чистиш.
Подреждаш.
А през останалото време.
Цапаш.
И разхвърляш.
Всеки ден местиш купчина с дрехи.
От леглото.
На стола.
И обратното.
Зависи от кое имаш нужда.
Около теб постоянно има по няколко чаши.
Една за кафе.
Една за вода.
Една за сок.
Мразиш кичозни.
И шумни места.
Молове.
Кръчми.
Дискотеки.
Можеш да шиеш.
Да рисуваш.
Да смениш гума.
Но не и да боравиш с техника.
За теб няма средно.
Всичко трябва да е крайно.
Краен хаос.
Крайна лудост.
Крайна любов.
Защото всичко обикновено.
Ти е повече от скучно.
НАЗАД
