На 18 юли през 1837 г. се ражда един от най-смелите и велики герои на България, дал живота си за родината и оставил може би най-трайно влияние върху съзнанието на всеки българин - Васил Левски.

Роден в малкото подблканско градче Карлово, по-късно той става и основател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и на Вътрешната революционна организация (ВРО). Васил Иванов Кунчев, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална революция. 

Дяконът е предаден през зимата на 1872 г. и заловен в Къкринското ханче в близост до Ловеч. Точно на 18 февруари 1873 г. в околностите на София той е обесен. 

Свеждайки глава в паметен и велик ден за България, в който отбелязваме 184-та годишнина от рождението на Левски, нека си припомним някои от най-незабравимите му думи, които звучат все така актуални:

Днешният век е век на свободата.

Времето е в нас и ние сме във времето.

Дела трябват, а не думи.

Предателите трябва да се убиват.

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.

Трябва да се жертва всичко, па и себе си.

Решили сме се вече – или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!

„Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.“

Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.

За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.

Има два пътя – кой ще изберете?

Интригата спира хода на народната работа.

Бързата работа ялова излиза.

На драго сърце да обичаме онова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.

Най-много са виновни чорбаджиите.

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.

Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.