Преди да тръгне тя се обърна за последен път, какво още трябваше да вземе със себе си?... А, да, усмивката, онази голяма слънчева усмивка, която спираше всички ураганни ветрове в живота й. Не беше ли малко късно, обаче, светлината в очите и отдавна не беше същата, дългите и галещи къдрици, бяха изгубили своя блясък, грациозно изправената и снага несигурно и уморено се олюляваше под съблазнителния му поглед. Той прочете мислите и от разстояние и опита да скрие усмивката....онази широка, красива усмивка на Жокера, две трапчинки палаво потрепнаха по гладкото мъжко лице. Тя мъчително обърна гръб и когато с бавни крачки се отдалечи, усети нежно галеща топлина върху устните си, всъщност, тя беше взела това, за което се беше обърнала и го отнесе със себе си.... завинаги.
автор: RicciolinA
Ако обичате да разказвате истории, имате вдъхновение и интересен непубликуван текст, който искате да споделите с повече хора - можете да ни го изпратите тук!
НАЗАД
