"Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт" - Пикасо

Творчеството на испанския художник и скулптур преминава през много и различни периоди. Пикасо е ъздател е на кубизма, преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX-ти век. Несучайно той е и признат за най-добрият художник за последните 100 години, както и за най-скъпият и най-краденият от всички в историята на изобразителното изкуство.

Аз не търся, аз намирам.

Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.

Вкусът – това е враг на творчеството.

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата – не се докосвай до тях.

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

И сред хората копията са повече от оригиналите.

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

Искам да живея като беден човек с пари.

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

Дайте ми музей, и аз ще го запълня.

Едни виждат това, което е и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде и питам: защо пък не?

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

НАЗАД